Кралят вървеше бавно. Въздухът бе наелектризиран от вълнение. Капралът взе да се суети с кобура и в уречения миг извади четирийсет и пет — калибровия си револвер и даде пет изстрела точно на два метра от дясното ухо на краля. Веднага стана ясно, че от крепостта не се бяха сетили да съобщят за този сигнал на комитета по посрещането, така че хората от комитета, меко казано, се стреснаха, както между другото се стресна и кралят, пък и ние.
— Господи, те го ампутираха! — изпищя Марго, която винаги в мигове на затруднение преставаше да владее не само чувствата си, но и английския език.
— Не говори глупости, това е сигналът! — сопна й се Лесли, който нагласяваше бинокъла си, за да види крепостта. Нямаше обаче съмнение, че хората от комитета разсъждаваха не по-различно от сестра ми. Хвърлиха се като един човек върху клетия капрал, който пребледня и взе да протестира, но те започнаха да го бъхтят, удрят и ритат. Някой грабна револвера от ръката му и го прасна с него по главата. Не беше изключено капралът да пострада сериозно, но тъкмо тогава топовете гръмнаха, от крепостния вал се понесоха гъсти валма дим и така капралът бе оневинен.
След това всичко се обърна на смях и шеги, защото жителите на Корфу имат силно развито чувство за хумор. Само кралят изглеждаше малко угрижен. Качи се на специалния открит автомобил и тогава изникна нова пречка: по някакви причини вратата отказваше да се затвори. Шофьорът я затръшна, сержантът, който командваше войниците, също я затръшна, шефът на оркестъра я затръшна, един от свещениците наблизо я затръшна, но вратата упорито се отваряше. Шофьорът не искаше да се признае за победен — отстъпи назад, затича се и с все сила я изрита. Автомобилът се разтресе, но вратата все така упорстваше. Вързаха я с въже, но нямаше за какво да вържат самото въже. Накрая, понеже не можеше да се бавят повече, бяха принудени да потеглят, а губернаторският секретар се беше надвесил над седалката и придържаше вратата с ръка.
Най-напред спряха пред църквата „Свети Спиридон“, където кралят щеше да отдаде почит към мумифицираните останки на светията. Заобиколен от гора свещенически бради, кралят изчезна в тъмните дълбини на църквата, където хиляди свещи горяха като разцъфнали иглики. Денят беше горещ и шофьорът на кралския автомобил явно се чувстваше донякъде изтощен след битката си с вратата, затова излезе от колата, спряла пред църквата, и се шмугна зад ъгъла да пийне нещо. Нима някой би могъл да го укори? Нима има някой, който в подобен случай не би направил същото?
Шофьорът обаче не беше преценил правилно времето, което кралят ще отдели за посещението си при светията, защото когато Негово величество, заобиколен от най-високопоставени духовници, внезапно излезе от църквата и зае мястото си в автомобила, веднага се разбра, че шофьорът не е налице. И както обикновено става на остров Корфу, когато се стигне до затруднено положение, всички започнаха взаимно да се обвиняват за изчезването на шофьора. Мина четвърт час, през който се подхвърляха обвинения и във всички посоки тичаха хора, за да го търсят. Доста се забавиха, защото никой не знаеше коя кръчма е почел шофьорът с присъствието си, но накрая го откриха и върху главата му се изсипа порой от хули, докато позорно го измъкваха, без да е допил втората си чаша узо.
След това спряха на площад Платия, където кралят трябваше да види парада на войниците и на оркестрите, а после и представлението на скаутите. Като мина през какофонията на тесните странични улички, Спиро ни докара на площада доста преди кралския автомобил.
— Положително не е възможно да сбъркат още нещо — обезпокои се мама.
— Островът надмина себе си — каза Лари. — Надявах се, че може да спукат гума от пристанището до църквата, но сигурно искам прекалено много.
— Хм, не съм убеден — каза Теодор е блеснали очи. — Не забравяйте, че това е Корфу. Нищо чудно да ни очакват още изненади.
— Искрено се надявам на противното — каза Кралевски. — Как е възможно! Що за организация! Иде ми да потъна в земята от срам.
— Няма да се проявят повече, Тео, сигурен съм възрази му Лари.
— Как да ти кажа… хм… не бих заложил на такова твърдение — рече Теодор.