Газта ни донесе само временна отсрочка. Все повече и повече кърлежи влизаха с маршова стъпка в къщата и се стигна дотам, че нощем, както си лежиш в кревата, можеш да наблюдаваш маршируващите колони, които изписват странни фигури из стаята. За щастие кърлежите не нападнаха нас, хората, но продължиха да подлудяват кучетата. Обаче глутниците бълхи, решили да се заселят у дома, бяха друга работа.
Татарските им орди се появиха изведнъж, кой знае откъде, и нахлуха, преди да разберем какво става. Бяха навсякъде и както човек си вървеше из къщи, те скачаха по краката му и полазваха нагоре. Спалните се обезлюдиха, изнесохме креватите си на верандата и известно време спахме навън.
Но бълхите не бяха най-неприятните, сравнени с други, също дребни обитатели на къщата. Мънички скорпиони, черни като абанос, плъзнаха из банята, където беше прохладно. Късно една нощ Лесли отишъл там, за да си измие зъбите, но имал глупостта да влезе бос и бил ужилен по палеца. Скорпионът бил голям само около сантиметър, но болките от ужилването на тези зверове надхвърлят многократно размерите им и минаха няколко дни, преди Лесли да може да стъпва. По-големите скорпиони предпочитаха да наобикалят кухнята, където съвсем нахално седяха по тавана, приличащи на уродливи летящи омари.
Щом се здрачеше и запалехме лампите, появяваха се хиляди насекоми: всевъзможни мушици — от бежовите на цвят дребосъци с крилца като рошави пера до големите ивичести сребристо — розови вечерници, чиито смъртоносни полети към светлината бяха в състояние да счупят тънките гърла на газените стъкла. Имаше и бръмбари: някои бяха черни, като в траур, други на весели ивици и петна, някои с къси и топчести пипала, други с дълги и тънки антени, напомнящи мустаците на мандарин. С тях пристигаше и гмеж от по-незначителни животински видове повечето толкова мънички, че невероятните им форми и окраски можеха да се видят само с лупа.
Разбира се, лично за мене това стълпотворение от насекоми беше повече от добре дошло. Всяка вечер се навъртах около лампите, приготвил колекционерските си кутии и шишета, и се състезавах с останалите хищници за по-отбрани екземпляри. Държах си очите отворени на четири, защото съперниците ми бяха много бързи. По тавана имаше гекони — белезникави, с розови кожи, с разперени лапи и изпъкнали очи, те дебнеха безкрайно старателно мушиците и бръмбарите. Редом с тях се поклащаха зелените телца на лицемерните богомолки с лица без брадички и с налудничав поглед в очите. Движеха се като зелени вампири със стройните си бодливи крака.
На равнището на пода трябваше да се справям с огромни шоколадови на цвят паяци, които приличаха на длъгнести космати вълци. Те се спотайвах в сенките, откъдето изскачаха и грабваха някой екземпляр току под носа ми. Поощряваше ги помощта на дебелите чесновици — жаби с красиви кожи, сякаш съшити от зелени и сребристо сиви парцалчета, които подскачаха и преглъщаха с широко отворени очи, изумени от изобилието на храна. Заедно с тях пъплеха и бързите, лукави и много можещи скрипи. Плоските им тела бяха дълги седем — осем сантиметра, с дебелината на молив, заобиколени като с ограда от ресните на дългите тънки крачка, завършващи с остър нокът. Когато скрипята мръднеше, потегляше и всеки чифт крачка — по ресните минаваше вълнообразно движение и членестоногото се плъзгаше безпрепятствено като камък върху лед. Тихи и неумолими, скрипите се нареждаха сред най-ловките и най-кръвожадни ловци.
Една вечер седях и търпеливо чаках да видя какво ще мога да добавя към колекцията си благодарение на запалените лампи. Беше още сравнително рано, така че повечето хищници, с изключение на мене и на няколко прилепа, още не се бяха появили.
Прилепите се стрелкаха нагоре-надолу по верандата като изплющявания на камшик и грабваха мушици и други вкусни лакомства на сантиметри от лампата, а от вятъра, който вдигаха крилата им, пламъкът игриво потрепваше. Постепенно бледозеленото като крилца на водно конче сияние на залеза угасна, щурците заизвиваха дългите си мелодични трели, в мрака на маслиновите горички засвяткаха студените фенерчета на светулките, а голямата къща взе да скърца и пъшка, опалена от слънцето, и да се приготвя за сън.
Стената зад лампата вече беше осеяна с рой различни насекоми, които след неуспешни опити да се самоубият се държаха за нея докато се съвземат, та отново да посегнат на живота си. В долната част на стената от едва видима цепнатина в мазилката се измъкна един от най-дребните и най-дебели гекони, които бях виждал.