Сигурно току-що се беше излюпил, понеже на дължина не надхвърляше пет сантиметра, но явно краткото време, което бе прекарал на белия свят, не му бе попречило да се натъпче с храна — тялото и опашката му така се бяха заоблили, че изглеждаше почти кръгъл. На лицето му беше изписана широка и свенлива усмивка, а огромните му тъмни очи гледаха учудено като очите на дете, видяло празнична трапеза. Преди да се намеся и да го спра, той тромаво се изкатери нагоре по стената и започна да се гощава с една златоочица. Много обичах тези създания със зелени дантелени крилца и огромни златистозелени очи, затова се ядосах.
Като преглътна последното късче от прозрачното крилце, новороденият гекон замря, прилепен към стената, и известно време потъна в размисъл, като само очите му сегиз-тогиз премигваха. Нямах представа защо беше избрал златоочицата, която е с доста едро телце, след като от всички страни го заобикаляха разни дребни насекоми, а тях можеше да улови и изяде много по-лесно. Скоро обаче стана ясно, че този гекон е лакомник, чиито очи не се насищаха дори при пълен стомах. Понеже се беше излюпил от яйце, без да получи, както си му е редът, напътствия от майка си, геконът беше останал с твърдото, но погрешно впечатление, че всички насекоми стават за ядене и че колкото по-големи са те, толкова по-бързо ще утоли той глада си.
Изглежда, дори не му идваше на ум, че за създание с неговите размери някои насекоми представляват опасност. Подобно на първите мисионери, гущерът, погълнат от собствените си преживявания, изобщо не си помисли, че някой може да погледне и на него като на храна.
Като пренебрегна сборището от дребни и несъмнено ядивни мушици, накацали наблизо, геконът издебна една огромна, тлъста и космата дъбова лизиокампа, чието тяло бе почти колкото собственото му. Не беше пресметнал обаче движението си, защото едва се докопа до едното крило на насекомото, пеперудата излетя и кафявите й крила се разтвориха с такава сила, че без малко щеше да откъсне гекона от стената и да го вдигне във въздуха. Гущерът не се смути изобщо, а се насочи към един житен бегач, голям колкото него. Въобще не би могъл да нагълта такова твърдо и бодливо чудовище, но това не му мина през ума. Твърдото и гладко тяло на бръмбара обаче се изплъзна на гекона и житният бегач тупна на пода.
Геконът тъкмо си правеше отново кратка почивка, докато оглеждаше бойното поле, когато отривисто изпърхаха крила — на верандата долетя огромна богомолка и кацна на десетина сантиметра от гущера. Прибра крилата си с шум, който наподобяваше смачкване на цигарена хартия, и с коварно протегнати като за молитва предни крака се огледа с безумен поглед, като въртеше глава, за да не изпусне някое от насекомите, събрали се, за да я облагодетелстват.
Веднага стана ясно, че геконът за пръв път вижда богомолка и въобще не знае каква смъртна опасност представляват тези насекоми. Той явно смяташе богомолката за огромно зелено ястие, за каквото си беше мечтал, но никога не се бе надявал да го опита. Без много да му мисли и без да обръща внимание, че богомолката е пет пъти по-голяма от него, геконът се зае да я дебне. Междувременно богомолката си бе набелязала една педомерка и се примъкваше към нея на мършавите си като на стара мома крака. От време на време спираше и се поклащаше — олицетворение на злото. Геконът, обзет от мрачна решителност, я следваше буквално по петите със сведена глава, като спираше едновременно с нея и размахваше смешната си къса и дебела опашка като развълнувано кутре.
Богомолката стигна до нищо неподозиращата пеперуда, спря се и се заклати, а след това светкавично посегна с предните си крачка и я сграбчи. Педомерката, която бе доста едра, започна да пърха с крила като обезумяла и богомолката трябваше да употреби цялата сила на жестоко бодливите си крака, за да я задържи. Докато богомолката нескопосно жонглираше с пеперудата, геконът, който въртя опашка, докато изпадна в бяс, предприе нападението си. Хвърли се напред и се вкопчи като булдог в крилата на богомолката. Хищното насекомо бе заето да премята с бодливите си крака пеперудата и внезапното нападение в гръб го извади от равновесие. Тупна на земята, понесло със себе си и пеперудата, и гекона. Когато богомолката падна, геконът не се пусна открилата й. Тогава тя се отказа от пеперудата, която вече беше полумъртва, така че освободи краката си, по които има остри като рапири зъбчета, за да се бие с гекона.