Дните минаваха, а възхищението му от Марго, изглежда, не стихваше. Нещо повече, като че се засилваше, а по този начин нарастваше и раздразнението на Марго.
Започна да ми става жал за Ейдриън, защото каквото и да правеше, все нищо не излизаше. Понеже Марго казала, че с тия мустаци прилича на долнопробен бръснар, той се обръсна и тя веднага заяви, че мустаците са признак на мъжественост. Нещо повече, тя разправяше недвусмислено наляво и надясно, че предпочита местните селянчета пред всякакъв английски внос.
— Толкова са красиви и мили — каза тя и Ейдриън видимо се натъжи. — Толкова хубаво пеят, всички до един. Толкова са възпитани. Свирят на китара. Винаги бих ги предпочела пред един англичанин. Имат особен чарк.
— Да не искаш да кажеш „чар“? — попита Лари.
— Все едно — продължи Марго, без да му обръща внимание. — Това наричам аз мъже, а не разни превзети и лигави мухльовци!
— Марго, миличка — каза мама, като нервно погледна оскърбения Ейдриън, — не мисля, че е много любезно от твоя страна.
— Нямам намерение да се държа любезно — каза Марго. — Жестокостта в голяма степен всъщност представлява любезност, стига да е в подходящ вид.
И като ни остави да си блъскаме главите над тази дълбока философска мисъл, Марго излезе да се срещне с последното си завоевание — един почернял като негър рибар с буйни мустаци. По всичко си личеше, че Ейдриън е покрусен, затова единодушно се съгласихме, че трябва да се опитаме да разсеем обзелото го отчаяние.
— Не обръщай внимание на Марго, скъпи Ейдриън — каза мама в желанието си да го утеши. — Тя не мисли това, което говори. Нали разбираш, голям инат е. Вземи си още една праскова.
— Голяма тъпачка — рече Лесли. — Знаех си.
— Не виждам как бих могъл да заприличам на селските момчета — замисли се Ейдриън над това затруднение. — Дали да не взема да свиря на китара?
— Не, не, не го прави! — побърза да каже Лари. — Съвсем излишно е. Защо не опиташ нещо по-просто? Да речем, да дъвчеш чесън.
— Чесън ли? — попита учуден Ейдриън. — Марго обича ли миризмата на чесън?
— Положително — отвърна Лари. — Нали я чу какво каза за особения чар, който излъчват тези момчета? Е, кое е първото нещо, което усещаш да излъчват, когато ги доближиш? Миризмата на чесън!
Ейдриън явно бе поразен от логиката на това съждение и погълна огромно количество чесън, но впоследствие единственото, което чу от Марго, притиснала кърпичка към носа си, беше, че вони като местния автобус в пазарен ден.
Ейдриън ми изглеждаше много приятен човек беше кротък, любезен и винаги готов да свърши това, за което го помолеха. Смятах за свой дълг да му помогна някак, но освен хрумването да заключа Марго в спалнята му (което отхвърлих като неподходящо, защото мама нямаше да го одобри), не успях да измисля нищо разумно.
Реших да обсъдя въпроса с господин Кралевски, който може би щеше да предложи някакъв изход. Когато прекъснахме уроците си, за да пием кафе, аз му разказах за несполучливите опити на Ейдриън да спечели Марго, с което постигнах един добре дошъл и за двама ни отдих от неразгадаемите тайни около квадрата на хипотенузата.
— Аха! — каза Кралевски. — Пътеките на любовта никога не са равни. Човек се изкушава да си зададе въпроса дали всъщност животът нямаше да бъде малко скучен, ако до целта винаги се стигаше по равен път.
Не проявявах особен интерес към философските отклонения на моя учител, но учтиво замълчах. Господин Кралевски посегна изящно с красивите си, добре гледани ръце, взе си бисквита, подържа я малко над чашата с кафе и преди да я пъхне в устата си, кръсти я в кафявата течност. Задъвка методично със затворени очи. — Според мен — каза накрая той, — този млад Лохинвар твърде много се престарава.
Казах, че Ейдриън е англичанин, но все пак защо човек да не се престарава? Нали ако не се престарава, не би постигнал нищо?
— Ах — надменно каза Кралевски, — при сърдечните въпроси нещата стоят другояче. Понякога безразличието върши чудеса.
Той събра върховете на пръстите си и унесено втренчи поглед в тавана. Веднага ми стана ясно, че както обикновено предстои да даде път на фантазията си с някоя история, където участва любимият му митичен герой — „една дама“.
— Спомням си, че веднъж силно се увлякох по една дама — започна Кралевски. — Това да си остане между нас, разбира се.
Кимнах и си взех още една бисквита. Често историите на Кралевски доста се проточваха.
— Дамата беше толкова красива и с такива достойнства, че всички мъже, търсещи подходяща партия за женитба, се въртяха около нея като… като… както пчели налитат на мед — каза Кралевски, явно доволен от своето сравнение. — От мига, когато я съзрях, усетих, че се влюбвам дълбоко, безвъзвратно и безутешно, и чувствах, че до известна степен тя споделя отношението ми.