Той отпи от кафето, за да накваси гърлото си, а после сплете пръсти и се наведе напред върху масата. Ноздрите му се бяха разширили, а големите му тъжни очи гледаха напрегнато.
— Преследвах я безразсъдно като… като куче, тръгнало по следа, но тя оставаше студена и безразлична към предложенията ми. Дори се подиграваше на любовта, в която я уверявах.
Кралевски замълча, с очи пълни със сълзи, и шумно издуха носа си.
— Нямам думи да ти опиша страданията, през които преминах, силните терзания на ревността, безсънните мъчителни нощи. Отслабнах с двайсет и четири килограма, приятелите ми започнаха да се тревожат и разбира се, всички се опитваха да ме убедят, че въпросната дама не е достойна да се погубвам заради нея. Всички ми го казваха, освен… освен един опитен светски човек, който, струва ми се, също беше преживял любовни вълнения на няколко пъти, единия път много далече, в Булукистан. Той ми каза, че се престаравам пред дамата, че докато й свалям звезди от небето, тя като всички жени ще изпитва отегчение, защото е успяла. Обаче, ако се покажех леко безразличен, охо! Работата би станала съвсем друга. Така твърдеше приятелят ми.
И Кралевски ме погледна доволно, като кимаше многозначително. Наля си още кафе.
Попитах го дали се е показал безразличен.
— А как иначе? — каза Кралевски. — Нито миг не изпуснах. Качих се на един кораб, заминаващ за Китай.
Помислих си, че това е чудесно: усещах, че никоя жена не може да претендира, че си неин роб, ако изведнъж се качиш на кораб и заминеш за Китай. Китай е достатъчно далече, така че и най-суетната жена не би си помислила такова нещо. Нетърпеливо попитах господин Кралевски какво е станало, когато се завърнал от пътуването.
— Научих, че се е омъжила — каза ми Кралевски доста стеснително, защото му беше ясно, че историята не е достигнала своята кулминация, тъкмо обратното. — Някои жени, както знаеш, са капризни и припрени — сподели той. — Обаче аз успях да се видя с нея за малко насаме и тя ми обясни всичко.
Целият превърнат в слух, очаквах какво ще последва.
— Тя ми каза — продължи Кралевски, — че си е помислила, че никога няма да се завърна, че съм станал лама59, и затова се омъжила. Да, милата ми тя, щяла е да ме изчака, но не е знаела и съсипана от скръб, се омъжила за първия кандидат, който се появил. Ако бях преценил и бях предприел едно по-кратко пътуване, сега тя щеше да е моя.
И Кралевски шумно издуха носа си с нещастно изражение на лицето. Замислих се върху историята, но не можах да открия никакви ясни указания как да се помогне на Ейдриън. Дали пък да не му предложех да вземе лодката ми „Тумбел-Нехранимайски“, за да отплава с нея за Албания? Имаше опасност да изгубя скъпоценната си лодка, пък и не смятах, че Ейдриън е достатъчно силен, за да стигне с гребане до там. Съгласен бях с Кралевски, че Ейдриън се престарава, но като знаех колко капризна е сестра ми, реших, че ще приеме изчезването на ухажора си от острова по-скоро с радост, отколкото с отчаяние. Главното затруднение на Ейдриън се състоеше в това, че никога не можеше да остане насаме с Марго. Реших, че ще трябва да взема работата в свои ръце, ако искам да бъде постигнат някакъв успех.
Най-напред той трябваше да престане да върви по петите на Марго като кученце, трябваше да се престори на безразличен и затова го подмамих да ме придружава, когато излизах да проучвам околността. Лесно го постигнах. Марго, като средство за самозащита, ставаше на зазоряване и изчезваше от вилата, преди да се появи Ейдриън, така че той нямаше особени занимания. Мама се опита да го привлече в кухнята, но след като Ейдриън забрави отворена вратата на хладилния сандък и половината продукти се размразиха, след като подпали тиган, пълен с мазнина, и превърна една чудесна агнешка плешка в някакво подобие на пастърма, и в добавка изпусна пет — шест яйца на пода, мама веднага подкрепи предложението ми да вземам Ейдриън с мене.
Открих, че Ейдриън е прекрасен другар, като се има предвид, че беше отрасъл в град.
Никога не се оплакваше, търпеливо и безпрекословно изпълняваше кратките ми указания „Дръж това!“ или „Не мърдай — ще те ухапе!“ и явно проявяваше искрен интерес към животните, които търсех.
Както господин Кралевски беше предвидил, Марго се озадачи от внезапното отсъствие на Ейдриън. Макар да не обръщаше внимание на ухажванията му, липсата им по странен начин засегна честолюбието й. Поиска да разбере какво правим двамата с Ейдриън по цял ден. Отговорих й доста хладно, че Ейдриън ми помага в зоологическите проучвания. Нещо повече, казах й аз, той се проявява много добре и ако това продължава, до края на лятото без всякакво колебание ще го обявя за съвсем компетентен биолог.