— Чудя се как можеш да обикаляш с толкова досаден човек — каза Марго. — Струва ми се невероятно скучен.
Отвърнах, че каквото повикало, такова се обадило, защото и Ейдриън е споделил с мене, че Марго му се вижда малко скучна.
— Нима?! — избухна тя. — Как се осмелява той да говори такова нещо, как се осмелява?!
Е, философски обясних аз, Марго сама си е виновна. В края на краищата всеки би решил, че тя е малко скучна, след като никога не отива да поплува заедно с него или да се поразходи и винаги се държи грубиянски.
— Не се държа грубиянски — обиди се Марго. — Просто говоря истината. Щом му се разхожда, ще го заведа на разходка. Скучна съм била, а? Толкова се зарадвах на успеха, който постигнаха кроежите ми, че пренебрегнах един важен факт: когато засегнеха Марго, тя, както и останалите членове на семейството, се превръщаше в сериозен враг.
Тази вечер тя се държа неочаквано мило и любезно с Ейдриън, така че всички, с изключение на жертвата бяха изумени и обезпокоени.
Марго ловко извъртя разговора, стана дума за разходки и тогава тя каза, че от престоя на Ейдриън е останало малко време, което все повече намалява, поради което е задължително той да разгледа Корфу. А има ли по-добър начин за това от разходките?
Ейдриън отговори заеквайки, че няма, че наистина така най-хубаво може да се разгледа една страна.
— Имам намерение да отида на разходка вдругиден — небрежно подхвърли Марго. — На прекрасна разходка. Жалко, че си толкова зает с Джери, иначе можеше да ме придружиш.
— О, бъди спокойна. Джери ще се оправи и сам — каза Ейдриън с тон, който аз лично възприех като коравосърдечно и грубо безразличие към мене. — С удоволствие ще дойда!
— Чудесно! — пропя Марго. — Сигурна съм, че ще ти хареса, ще отидем на едно от най-хубавите места в околността.
— Къде? — полюбопитства Лесли.
— До Лиападес — небрежно каза Марго. — Цяла вечност не съм ходила там.
— До Лиападес ли? — повтори Лесли. — И то на разходка? Та Лиападес е чак в другия край на острова. Ще ви бъдат необходими часове!
— Е, имам предвид да направим излет за цял ден — каза Марго. И добави надменно: — Разбира се, ако Ейдриън няма нищо против.
Виждаше се, че Ейдриън нямаше да има нищо против дори ако Марго беше предложила да плуват под вода до Италия, облечени в доспехи.
Обадих се, че бих искал да ги придружа, понеже разходката обещава да бъде интересна от зоологическа гледна точка. Марго ми хвърли убийствен поглед.
— Само че, ако дойдеш, ще трябва да се държиш прилично — каза загадъчно тя.
От само себе си се разбира, че предстоящата разходка и любезната покана на Марго бяха завладели напълно мислите на Ейдриън, но за себе си аз изпитвах някои съмнения. Изтъкнах, че Лиападес е много далече, а дните са прекалено горещи, но Ейдриън каза, че това няма никакво значение за него. Мислено се питах дали Ейдриън, след като е с толкова крехка физика, ще издържи докрай, но ако му кажех, щях да го обидя. В пет часа сутринта на уречения ден ние се събрахме на верандата.
Ейдриън си беше сложил грамадни подковани обуща, кой знае откъде взети, и беше облечен с дълги панталони и дебела памучна фланела. Когато се осмелих да изтъкна, че тоалетът му не е подходящ, за да прекоси пеша острова, след като температурата надхвърля четирийсет градуса на сянка, за мое учудване Марго не се съгласи с мене.
Каза, че облеклото на Ейдриън е напълно подходящо за дълъг път пеша и че тя самата се е погрижила да го избере. Фактът, че Марго беше по тъничък бански костюм и сандали, а аз — по къси панталони и лека ризка, не го разколеба. Марго носеше на гръб огромна раница, където смятах, че е сложила нещата за ядене и пиене, а в ръка стискаше здрава тояга. Аз бях взел колекционерската си торба и сака за пеперуди.
В този вид потеглихме. Според мене Марго наложи неразумно бърз ход. След много кратко време Ейдриън започна да се поти обилно и лицето му почервеня. Независимо от протестите ми, Марго гледаше да вървим на открито и пренебрегваше сенчестите маслинови горички. Накрая взех да се движа редом с тях, но отдалечен на неколкостотин метра в сянката на дърветата. Ейдриън, от страх да не бъде обвинен, че е кекав, упорито следваше Марго по петите. Четири часа по-късно той вече накуцваше, сивата му фланела беше потъмняла от пот, а лицето му бе придобило болезнен морав цвят. Тъкмо тогава Марго попита: