— Приказка! — каза Джиджи. Говореше неясно, защото устата му бе пълна. — Истинска приказка, скъпа ми госпожо Даръл. Вие сте апотеоз на кулинарния гений!
— Да, наистина — потвърди Теодор, като пъхна още една сладка в устата си и я схруска. — Чудесни са! В Македония правят подобни… хм… само че с козе мляко.
— Джиджи, наистина ли си счупил крака си, като си левитирал, така ли се казваше? — попита Марго.
— Не — отвърна тъжно Джиджи. — Нямаше да съжалявам, ако беше станало така, защото щеше да си заслужава. Не, в проклетия гаден хотел, където бях отседнал, в спалните направили прозорци до пода, а нямали средства за балкони.
— Също като хотелите в Корфу — каза Лесли.
— Една вечер, когато бях много разсеян, реших да изляза на балкона да подишам чист въздух, а балкон нямаше.
— Можел си да загинеш — рече мама. — Вземи си още сладки.
— Какво е смъртта? — възкликна Джиджи с ораторски тон. — Сменяне на външната обвивка, нищо повече от едно превращение. Когато бях в Персия, изпаднах в дълбок транс и приятелят ми получил неоспоримо доказателство, че в един предишен живот аз съм бил Чингис хан.
— Имаш предвид филмовата звезда ли? — попита Марго с широко отворени очи.
— Не, мила Марго, не киноактьора, а великия завоевател.
— Искаш да кажеш, че имаш спомени да си бил Чингис хан? — попита заинтригуван Лесли.
— За жалост, не. Бях в транс — каза със скръбен глас Джиджи. — На човек не му е дадено да си спомня превъплъщенията си.
— Хайде, Чингис хан, не се дръж като в хан, а си изяж сладкиша — каза Теодор, доволен, че е успял да направи игра на думи.
— Ще ми се вече всички да приключат по-бързо с яденето — рече Марго, — за да започваме с представлението.
— Да се бърза на такава вечеря би било кощунство — каза Джиджи. — Време има, нощта е наша. При това ние с Джери трябва да се погрижим за моите второстепенни актьори, за влечугите.
Доста се забавихме, докато подготвим кабаретната си програма, защото всички бяха доволно нахранени и напоени и отказваха да бързат. Накрая обаче Марго успя да събере участниците. Беше се опитала да направи от Лари церемониалмайстор, но той не се съгласи — каза, че щом тя иска от него да участва в програмата, не може да бъде и церемониалмайстор. Принудена от обстоятелствата, Марго трябваше сама да поеме тази роля. Леко изчервена, тя се изправи върху тигровата кожа до рояла и помоли за тишина.
— Дами и господа! — започна тя. — Тази вечер, за да ви забавляваме, сме подготвили кабаретна програма с участието на най-големите таланти на острова и аз съм убедена, че всички вие ще изпитате удоволствие от таланта на тези талантливи таланти.
Тя спря и се изчерви, а Кралевски галантно даде тон на ръкоплясканията.
— Позволете ми най-напред да ви представя Константинос Мегалотополопопулос — продължи Марго, — който ще акомпанира на роял.
Дребничък дебел грък, който приличаше на мургава калинка, изтопурка с крачка, прекоси стаята, поклони се и седна на рояла. Продавач на платове, господин Мегалотополопопулос беше едно от постиженията на Спиро, защото не само че свиреше на пиано, но можеше и да разчита ноти.
— А сега — каза Марго, — с извънредно голямо удоволствие ви представям извънредно талантливата изпълнителка Лена Маврокондас. Съпровожда на роял Константинос Мегалотополопопулос. Лена ще изпее известната ария „Поднасянето на розата“ от операта „Кавалерът на розата“.
Лена, поруменяла като цвят на тигров крем, се устреми към рояла, поклони се на Константинос, внимателно положи ръце върху диафрагмата си, сякаш се готвеше да предварди удар, и запя.
— Красота, красота! — възкликна Кралевски, когато Лена свърши да пее и се поклони на ръкоплясканията ни. — Каква виртуозност!
— Да — каза Лари. — В Ковънт гардън69 това е известно като „ВЕС“.
— „ВЕС“ ли? — заинтригувано попита Кралевски. — А какво значи „ВЕС“?
— Вибриране, енергия и сила — обясни Лари.
— Кажи им, че ще пея на бис — прошепна Лена на Марго, след като тихичко се посъветва с Константинос Мегалотополопопулос.
— О, да. Чудесно — обърка се Марго, защото това великодушие я завари неподготвена. — А сега, дами и господа, Лена ще изпее друга песен, която се нарича „На бис“.