Лена хвърли на Марго убийствен поглед и се впусна устремно в следващата песен с такъв плам и жестикулиране, че дори Крийч й обърна внимание.
— Кълна се, това женче си го бива! — възкликна той, а очите му се навлажниха от възторг.
— Да, тя е истинска артистка — съгласи се Кралевски.
— Какъв обем на гръдта! — възхити се Крийч. — Има корпуса на боен кораб!
Лена завърши на един тон като звук на цитра и се поклони на ръкоплясканията, които бяха бурни, но с добре премерено чувство и дължина, та да не я насърчат за ново изпълнение.
— Благодаря ти, Лена, беше чудесно. Съвсем като в операта — каза доволно Марго. — А сега, дами и господа, ще ви представя двойката знаменити артисти Ловкият Кралевски и Изплъзващият се Стефанидис, за които не съществуват прегради!
— Боже Господи! — възкликна Лари. — Кой измисли тия имена?!
— Не се ли сещаш? — попита Лесли. — Теодор, разбира се. Кралевски настояваше номерът им да се обяви като „Тайнствените илюзионисти ескейписти“, но Марго не беше сигурна, че ще успее да го произнесе правилно.
— Човек трябва да е благодарен и на малкото рече Лари.
Теодор и Кралевски с дрънчене се приближиха към рояла, понесли товара си от въжета, вериги и катинари.
— Дами и господа! — каза Кралевски. — Тази вечер ще изпълним за вас няколко номера, които ще ви озадачат, няколко номера, които са толкова необясними, че бихте дали мило и драго да разберете как ги правим.
Той се поспря и изгледа смръщено Теодор, който по невнимание бе изпуснал на пода една верига.
— За първия номер ще помоля моя асистент да ме върже здраво не само с въже, но и с вериги.
Изръкопляскахме, както се полага, и с удоволствие започнахме да гледаме. Теодор омота Кралевски с безкрайно дълги въжета и вериги. От време на време до публиката стигаше шепот — Теодор и Кралевски спореха. „Аз… хм… май не си спомням как да направя… хм… възела. Аха… да… значи първо да сложа катинара, така ли? Да… така… ето го… момент…“ Накрая Теодор поднесе извиненията си на публиката.
— Трябва да ви се извиня… хм… да… че се забавихме толкова. За съжаление обаче… хм… не разполагахме с време… хм… да репетираме. Тоест… хм…
— Първо свърши работата! — просъска Кралевски.
Накрая Теодор беше омотал около Кралевски толкова много въжета и вериги, че Кралевски приличаше на мумия, току-що излязла от гробницата на Тутанкамон.
— А сега — каза Теодор, като посочи обездвижения Кралевски, — има ли желаещи да проверят възлите?
Полковник Рибиндейн тежко се понесе напред.
— Хм… да… — стресна се Теодор, защото не очакваше предложението му да бъде прието. — Боя се, че трябва да ви помоля… хм… всъщност… да… не бива да затягате възлите… тоест…
Полковник Рибиндейн направи оглед на възлите много старателно — човек би си рекъл, че е главен надзирател в затвора. Накрая, явно неохотно, той се произнесе, че одобрява възлите. Когато Теодор пристъпи напред и отново посочи Кралевски, личеше си, че изпитва облекчение.
— А сега моят асистент… тоест моят партньор ще ви покаже колко е лесно… хм… да се освободиш от толкова много футове… хм… ярдове… не… искам да кажа, по-скоро метри… понеже се намираме в Гърция… От толкова много метри въже и вериги!
И Теодор направи крачка назад, а ние вперихме очи в Кралевски.
— Параванът! — изсъска той на Теодор.
— А… хм… да! — каза Теодор и с много труд премести един параван, с който закри Кралевски.
Настъпи злокобна тишина, която продължи дълго. Иззад паравана се чуваше пъшкане и дрънчене на вериги.
— О, Боже! — каза Марго. — Надявам се да успее.
— Не ми се вярва — обади се Лесли. — Тия катинари ми се видяха много ръждясали.
В този миг обаче за наша голяма изненада Теодор бързо отмести паравана и пред нас, разрошен и с леко почервеняло лице, се показа Кралевски — освободен, стъпил сред планина от въжета и вериги.
Ръкоплясканията бяха искрени и неочаквани, а Кралевски грееше от щастие, трогнат от похвалата на публиката.
— Следващият ми номер е труден и опасен, затова ще продължи повече — каза той многозначително. — Ще бъда вързан с въжета и вериги от моя асистент и скептиците между вас — ха-ха! — могат да ги проверят. След това ще бъда сложен в сандък, където няма достъп на въздух. След време ще видите как се измъквам като по чудо, но ще трябва да бъдете търпеливи, защото не мога бързо да постигна това… чудо. На ваше разположение е номер, който ще ви достави удоволствие!
Появиха се Спиро и Мегалотополопопулос, които влачеха голям и извънредно тежък сандък от маслиново дърво, в каквито обикновено се държи спално бельо. Сандъкът подхождаше отлично за целта, защото след като Теодор овърза Кралевски с въжета и вериги, а недоверчивият полковник Рибиндейн огледа внимателно възлите, Теодор и Спиро вдигнаха Кралевски и го сложиха вътре, а сандъкът му беше по мярка както черупката за охлюва. Теодор със замах затръшна капака и заключи сандъка.