Выбрать главу

— Защото ти покани този отвратителен старец. Твой приятел е.

— Недей да ме държиш отговорен и за песните, които пее, чуваш ли? — раздразни се Лари.

— Трябва да прекратиш това — твърдо каза мама. — Непоносим старец!

— Обаче върти цилиндъра много умело — със завист в гласа каза Теодор. — Чудя се… хм… как ли го постига?

— Не ме интересуват нито цилиндърът, нито песните му!

— Това са най-обикновени, типични вариететни песнички — каза Лари. — Не разбирам защо вдигаш тоя шум.

— Такива вариететни песнички не са по моя вкус! — каза мама.

— В Уелс си спомнят Болдуин, роден беше в Бала. Дойде край морето при мъжете и почна ала-бала!

— Пееше капитанът, влязъл в ролята си.

— Противен стар глупак! — злобно рече мама.

— О, уелските момчета съвсем не си поплюват — щом вдигнат полите на жените, знаят колко струват. Хей, тежък е, тарам-там-там, моряшкият живот…

— С мене ако не се съобразяваш, поне се съобразявай с Джери! — каза мама.

— Какво искаш от мене? Да седна и да му напиша текстовете, а? — попита Лари.

— Вие… знаете ли… чухте ли някакво почукване? — попита Теодор.

— Не се прави на глупак, Лари, прекрасно разбираш какво имам предвид!

— Чудя се дали всъщност… хм… да не би да е готов… Бедата е там, че… хм… не мога да си спомня точно сигнала — призна си Теодор.

— Не ми е ясно защо все с мене се заяждаш — каза Лари. — Само защото ти самата си ограничена!

— Съвсем не съм ограничена, напротив! — възмути се мама. — Понякога обаче ми се струва, че нямаше да е зле, ако наистина бях малко ограничена!

— Като че ли трябваше да се чуят две по-тихи почуквания и три по-силни — замислено каза Теодор, но може и да бъркам.

— От Англия бе Мери, родена беше в Глостър. И с всички мъже от кол и въже отиваше под моста.

— Само го чуйте! — каза мама. — Минава границите на шегата. Лари, накарай го да спре!

— Ти имаш нещо против, значи ти трябва да го спреш! — каза Лари.

— О, английските момчета готови са на всичко: ще бъдеш гост дори под мост, щом има там женички!

— Наистина, Лари, това отива твърде далече. Въобще не е смешно.

— Е, вече пя за Ирландия, Уелс и Англия — напомни й Лари. — Остава му само Шотландия, ако не направи някое отклонение към Европа.

— Накарай го да прекрати това! — каза мама, ужасена от подобна перспектива.

— Знаете ли, може би най-добре ще е да отворя сандъка и да надникна — мъдро заключи Теодор. — Просто да проверя всичко ли е наред.

— Не можеш ли да престанеш да се държиш като някаква пуританка? — попита Лари. — Забавляваме се чудесно и в песните няма нищо мръсно.

— Е, моята представа за чисти песни е различна! — ядоса се мама. — Искам да се сложи край на това!

— От Абърдийн бе Ангъс, в Шотландия отрасна…

— Ето, виждаш ли, вече стигна до Шотландия — каза Лари.

— Хм… Ще се опитам да го направя, без да попреча на капитана — каза Теодор. — Мисля си, че мога само да надникна…

— Не ме интересува, ако ще да е стигнал и до Шетландските острови! — рече мама. — Да спира вече!

Теодор беше отишъл на пръсти до сандъка и сега се ровеше из джобовете си с разтревожен вид. Лесли се присъедини към него и двамата взеха да обсъждат въпроса за погребания Кралевски. Когато се изясни, че Теодор е изгубил ключа, видях, че Лесли напразно се мъчи да повдигне капака. Капитанът обаче продължаваше невъзмутимо да пее:

— Германец беше Фридрих, от стария Берлин…

— Видя ли! — рече мама. — Прехвърли се в Европа! Лари, трябва да го спреш!

— Много те моля да престанеш да се държиш като кралски съветник! — с досада каза Лари. — Марго е церемониал майстор, на нея й кажи да го спре!

— Цяло щастие е, че повечето ни гости не владеят добре английски и няма да го разберат — каза мама. — Но кой знае какво си мислят останалите…

— Хей, тежък е, тарам-там-там, моряшкият живот…

Ако можех, щях да му направя живота черен! — рече мама. — Долен стар развратник!

Сега към Теодор и Лесли се беше присъединил Спиро с голям лост в ръка. Тримата се заловиха със задачата да разкъртят капака.

— Катрин бе французойка, родена беше в Хавър. Не беше превзета, мъже и момчета, все вдяваше отляво…

— Опитвам се да бъда с широки възгледи, но всичко си има граници! — каза мама.

— Обяснете ми, скъпи домакини — чу се гласът на Лена, която внимателно слушаше капитана, — какво значи „вдяваше отляво“.