— Ами… това е английска шега — отчаяно се помъчи да намери изход мама. — Нещо като игра на думи, нали разбираш…
— Да — обади се Лари. — Както например, когато се каже, че ти се пече яйце на задника.
— Лари, прекаляваш! — опита се да го обуздае мама. — Не ни стига капитанът, та и ти започваш!
— Мамо — каза Марго, която едва сега се беше усетила. — Струва ми се, че Кралевски се е задушил.
— Не разбирам това яйце на задник — рече Лена. — Обяснете ми.
— Нищо особено, Лена, Лари просто се пошегува.
— Ако Кралевски се е задушил, не е ли по-добре да кажем на капитана да спре? — попита Марго.
— Отлична мисъл! Върви да му кажеш веднага да спре! — зарадва се мама. Чу се шумно пъшкане откъм Лесли и Спиро, които се мъчеха с тежкия капак на сандъка. Марго изтича при капитана.
— Капитане, капитане, моля ви, спрете! — каза тя. — Господин Кралевски… Много се разтревожихме за него.
— Как така да спра? — изненада се капитанът. — Та аз току-що започнах!
— Е, има и по-належащи неща от вашите песни — каза учудено мама. — Господин Кралевски не може да излезе от сандъка.
— Но това е една от най-хубавите песни, които зная! — каза огорчено капитанът. — И е най-дългата — става дума за сто и четирийсет страни: Чили, Австралия, Далечния изток, цял свят! Има сто и четирийсет куплета!
Видях, че мама потрепери при мисълта, че капитанът ще изпее и останалите, сто трийсет и четири куплета.
— Е, ще я изпеете може би някой друг път — обеща лицемерно тя. — Сега има спешен случай.
Чу се страхотен трясък, като при повалянето на исполинско дърво, и най-накрая капакът на сандъка беше откъртен. Вътре лежеше Кралевски, все така омотан във въжета и вериги, с лице, придобило интересен син цвят, и разширени от ужас зелени очи.
— Аха… Виждам, че малко сме… хм… подранили — каза Теодор. — Още не е успял да се развърже.
— Въздух! Въздух! — чу се прегракналият глас на Кралевски. — Дайте въздух!
— Много интересно — каза полковник Рибиндейн. — Веднъж в Конго видях подобно нещо, някакъв пигмей се беше заклещил в търбуха на един слон. Слонът е най-голямото африканско четириного…
— Извадете го оттам — засуети се мама. — Донесете малко коняк.
— Духайте му в лицето! Направете вятър! — разпищя се Марго и избухна в сълзи. — Той умира, умира, а не можа да си довърши номера!
— Въздух… въздух… — стенеше Кралевски, докато го вадеха от сандъка.
Покрит със саван от въжета и вериги, с посивяло лице и затворени очи, той наистина представляваше зловеща гледка.
— Струва ми се, че тези въжета и вериги може би доста го пристягат — отстъпи Теодор, като изведнъж се превърна в лекар.
— Е, ти му ги сложи, ти ще му ги махнеш! — каза Лари. — Хайде, Теодор, вади ключа за катинара!
— Изглежда, че за жалост не зная къде съм го сложил — призна си Теодор.
— Боже Господи! — възкликна Лесли. — Знаех си, че не биваше да им го позволяваме. Ама че глупост. Спиро, можеш ли да намериш секач?
Преместиха Кралевски на канапето и сложиха под главата му възглавница. Той отвори очи, погледна ни безпомощно и започна да диша тежко като риба на сухо.
Полковник Рибиндейн се надвеси над него и се взря в лицето му.
— Очите на тоя пигмей, за когото ви разказвах — рече той, — се бяха напълнили с кръв.
— Наистина ли? — попита Теодор, силно заинтересуван. — Мисля, че същото се получава, когато удушат някого с… хм… гарота70. Когато кръвоносните съдове се спукат, очите могат направо да изхвръкнат.
Откъм Кралевски се чу отчаян писък като цвъртене на полска мишка.
— Да ви кажа, ако Кралевски беше изкарал курс по Факийо, ако се беше упражнявал — обади се Джиджи, — щеше да успее да задържи дъха си за часове, може би дори за дни, за месеци и дори за години.
— Това би ли попречило очите му да се напълнят с кръв? — попита Рибиндейн.
— Не зная — честно си призна Джиджи. — Може би няма да се напълнят с кръв докрай, само ще се зачервят.
— Кървясали ли са очите ми? — попита обезпокоен Кралевски.
— Не са, разбира се — успокои го мама. — Моля ви, престанете да говорите за кръв и да тревожите клетия господин Кралевски.
— Да, нека да го разсеем — додаде капитан Крийч. — Да довърша ли песента си?
— Не — твърдо каза мама. — Повече никакви песни. Защо не накарате господин Мага… как точно се казваше? Нека изсвири нещо успокоително, а всички ние ще потанцуваме, докато развържат господин Кралевски.
— Чудесна идея, мила женичке! — каза капитан Крийч на мама. — Ще танцувате валс с мене. Един от най-бързите начини двама души да се сближат е да танцуват валс.
70
В наши дни — тънка и здрава корда, с която мафиотите удушават враговете си. Някога — испански метод за екзекутиране. — Б.пр.