Втурнах се у дома зачервен, със следи от сълзи, покрит с кал и с риза, издута от кученцата. Лулу ситнеше подире ми, зарадвана от неочаквания за нея и за потомството й излет. Мама както обикновено се бе преместила в кухнята и приготвяше различни лакомства за Марго, която щеше да се завърне в къщи след обиколка на континентална Гърция, с цел да се съвземе от поредното сърдечно страдание. Мама изслуша объркания ми и възмутен разказ как кученцата са били живи заровени и както се предполагаше, беше потресена.
— Не може да бъде! — възкликна възмутено тя. — Селска му работа! Не разбирам защо са толкова жестоки. Да ги заровят живи! За пръв път чувам за такова варварство. Много добре си направил, че си ги спасил, миличък. Къде са?
Аз дръпнах ризата си, сякаш си правех харакири, и върху кухненската маса се стовари водопад от гърчещи се кученца, които скимтяха и се опитваха слепешката да намерят пътя.
— Миличък Джери, не на масата, разточвам тесто! — каза мама. — Ех, деца, деца! Да, добре, но дори тази кал да е чиста, няма защо да се смесва с баницата. Намери една кошница.
Намерих кошница и сложихме кученцата в нея. Майка надникна да ги види.
— Горкичките — рече тя. — Виждат ми се страшно много. Колко казваш, че са? Единайсет ли? Ох, не зная какво ще ги правим. След като вече имаме кучета, не можем да вземем още единайсет.
Побързах да кажа, че съм обмислил всичко: щом кученцата пораснат достатъчно, ще намерим хора, за да ги раздадем. Добавих, че тогава Марго вече ще се е завърнала у дома и ще ми помага — така ще си има занимание, за да не мисли само за секс.
— Моля те, Джери! — Майка ми направо се втрещи. — Не говори такива работи. От кого чу тази дума?
Обясних й, че според Лари сестра ми трябва да бъде откъсната от мисли за секса, затова ми се е сторило, че с присъствието на кученцата този благоприятен изход ще бъде постигнат.
— Хм, не бива да говориш така — рече майка. — И на Лари не му влиза в работата да го казва. Марго просто… просто… е малко чувствителна… и толкова… Сексът няма нищо общо с това, сексът е нещо съвсем друго. Какво ще си помислят хората, ако те чуят? Е, върви да намериш удобно място за кученцата!
Тогава занесох кученцата под едно подходящо дърво близо до верандата, завързах там Лулу и избърсах палетата с мокра кърпа. Лулу май реши, че кошниците са долнопробно средство за отглеждане на кученца, тутакси изрови дупка между приятелските корени на дървото и внимателно пренесе там кученцата едно по едно.
Досадих на избраното от мене кученце, защото отделих за чистенето му повече време, отколкото задругите, и се мъчех да му измисля име. Накрая реших да го нарека Лазарос и да му викам Лаз. Внимателно го сложих при братята и сестрите му и отидох да сменя ризата си, по която имаше петна от кал и урина.
Появих се за обяд на масата тъкмо когато майка разказваше на Лесли и Лари за кученцата.
— Невероятно — каза Лесли. — Според мене те не са преднамерено жестоки, просто не мислят. Нали сте виждали как тъпчат ранените птици в ловните торби? Е, и какво стана после? Джери удави ли кученцата?
— Не, как така! — възмутено отвърна майка. — Естествено, донесе ги тук.
— Мили Боже! — възкликна Лари. — Още кучета, така ли? Нали вече имаме четири!
— Те са съвсем мънички, клетите! — каза майка.
— Колко са всичко? — попита Лесли.
— Единайсет — отговори неохотно майка.
Лари остави ножа и вилицата и втренчи поглед в нея.
— Единайсет ли? Единайсет кученца? Ти си се побъркала!
— Вече ти казах, че са съвсем мънички, направо дребосъчета — смутено се бранеше майка. — А Лулу се грижи много добре за тях.
— Коя по дяволите е Лулу? — попита Лари.
— Майка им, много е миличка — отвърна мама.
— Това прави дванайсет проклетника!
— Ами… като че ли е така. Не ги бях преброила рече мама.
— Там ви е грешката — сопна се Лари. — Никой не брои! И преди да се усети, човек вече е затънал до колене в животни. Сякаш проклетото сътворение на света отново е започнало, само че още по-лошо. Преди човек да се усети, бухалите от един са станали цяла армия, тук няма стая без гълъби, полудели от любов повече от Мари Стоупс9, навсякъде е пълно е птици, като че това не е къща, а някакъв проклет птичарник, а да не говорим за змиите, жабите и купищата дребни животиняци, които биха вършили работа на вещиците от Макбет в продължение на години. И като капак на всичко ти си отишла да вземеш още дванайсет кучета. Това е прекрасен пример за вродената лудост, която се проявява в семейството.
— Глупости, Лари, ти винаги преувеличаваш — рече мама. — Такъв шум вдигаш заради няколко кученца!