Госпожа Г., освободена от рекламните преувеличения и поетични легенди, разгледана от гледна точка на нейната светска индивидуалност, беше просто много стара дама, с обикновен ум, с лошо образование, невероятно порочна, която, като не бе в състояние да култивира цветето на порока в собствената си градина, култивираше го в чуждите градини със спокойното безсрамие, тъй че не знаеш на кое трябваше повече да се чудиш — на това ли безсрамие или на безсъзнателността, с която се вършеше всичко това. Тя заменяше собствените си любовни приключения, от които трябваше да се откаже, с някаква мания да устройва съюзи и съпружески разводи; предполагаше всичката си гордост и намираше греховна сладост в това да следи за тях, да ги направлява, да ги покровителствува, да ги прикрива и по такъв начин да подгрява старото си сбръчкано сърце чрез съприкосновение с техния забранен жар.
Защо именно тая вечер се наканих да отида у госпожа Г.? Не зная, понеже бях настроен меланхолично и нямах желание да се забавлявам. Гневът ми спрямо Йожен се смекчи поне временно и се замени от безкрайната умора, от безкрайното отвращение към мене, към другите, към всички. Още от сутринта размишлявах за моето положение и независимо от обещанията на министъра — впрочем, аз бях решил да не му позволя да се отърве лесно от мен — не намирах никакъв приличен изход. Разбирах, че на моя приятел бе много трудно да ми даде някоя постоянна служба, която що-годе да ми позволи да паразитствувам по почтен начин, което би ми дало възможност да прекарам дните си в мир, като почтен старец, чиновник без работа, но със заплата. Свръх това, възможно бе скоро да изпортя всичко.
И веднага биха полетели от всички страни протести в името на обществения морал, за републиканската благопристойност, на които министърът, уведомен за това, трябваше да отговаря. Той можеше само да отсрочи неизбежния час на моята гибел с временна жалка помощ, с печално бюджетно фокусничество. Освен това аз не можех вечно да разчитам даже на тоя минимум милост и покровителство, понеже сам Йожен не можеше да разчита на вечна глупост от страна на обществото.
Да способствувам за пропадането на моя приятел, като спечеля ловко доверието на някой министерски лидер, и да придобия в обществото на тоя нов приятел, тъй да се каже, социална девственост — за туй мислех аз!
Към всичко това ме тласкаше моята натура, моите интереси, а така също жестокото, сладострастно наслаждение от отмъщението. Но независимо от това, че тая комбинация не бе сигурна и здрава, аз не чувствувах в себе си кураж да почна нови опити и отново да прибягвам към такива маневри. Аз изгорих моята младост от двата края. Чувствувах умора от тия опасни приключения, които зависеха само от случая. Към какво можеха да ме доведат?
Всичките ми способности отслабваха в разцвета на силите, притиснати от неврастения. Ах, колко съжалявах, че не съм вървял по правия път на живота! В тия минути искрено мечтаех само за жалките радости на порядъчния буржоазен живот, повече не исках и не можех да понасям скоковете на щастието, превратностите на нуждата, които не ми даваха отсрочка нито минута и превръщаха цялото ми съществуване в непрекъснато и мъчително безпокойство. Какво щеше да стане с мен? Бъдещето ми се представяше по-печално и по-безнадеждно от зимните дрезгавини, които нахълтват в стаята на болния… И ето сега след обяда каква още нова низост ще ми предложи безчестният министър! Той ще поиска да ме хвърли в дълбините на някое блато, отдето връщане няма, за да ме накара да изчезна завинаги. Той беше безгрижен и весел. Всичкият ми гняв спрямо него нарасна при вида на спокойствието му, под влиянието на съзнанието за нашето взаимно безсилие — неговото — да се спаси от позор, и моето — да го тласна към позора.
Аз бях дотолкова разбит от тия сложни и мъчителни грижи, че никак не се възбуждах, както винаги при вида на жените, и затова прекрасните създания, избрани и изложени от госпожа Г. за удоволствие на гостите й, никак не ме вълнуваха. По време на обяда аз се държах най-несносно и само рядко се обръщах с някоя дума към моите съседки с прекрасни бюстове, потънали в скъпоценни камъни и цветя. Те си помислиха, че изборните несполуки са довели до такова мрачно настроение мен, който всякога съм той жизнерадостен и любезен.