Йожен се засмя сдържано и лукаво.
— Има още тайна полиция… Хм! Хм! Може там да се намери добро местенце. Какво ще кажеш за това?
При такива критически обстоятелства умствените ми способности заработиха, възбудиха се, енергията ми се удвои и аз внезапно взех бързото решение — туй често ме е спасявало:
— Ето какво, аз прекрасно мога да бъда ембриолог поне веднъж в живота си. Какво рискувам? Науката няма да загине от това. Такива като мене тя е видяла много! Решено е! Отивам с цейлонската мисия.
— И ти си прав! Браво! — почна да ме аплодира министърът. — Още повече че ембриологията, драги, Дарвин… Хекел… Карл Фохт, всъщност трябва да е безкрайна глупост! Ти там няма да скучаеш. Цейлон е очарователен. И струва ми се, че жените там са необикновени. Малки красиви дантелиерки. С темперамент… Там е земен рай! Ела утре в министерството, ще свършим работата официално. Като очакваш това, не бива да разправяш на другите наляво и надясно, защото, знаеш, това е опасна игра, която може скъпо да ми струва. Да вървим! Ние станахме.
Тоя проект ме окуражи и развесели. Не защото ми се харесваше много. Пред званието на знаменит ембриолог бих предпочел обикновено добро място, например… Или добре платено кресло в държавния съвет. Но трябваше да бъда разсъдителен; впрочем, приключението обещаваше да бъде привлекателно. От прост безделник партизанин, какъвто бях до тая минута, не става изведнъж, благодарение магическия жест на министерската пръчка, сериозен учен, способен да разгадава тайните на живота в самия му източник, без да се изпитва чувството на някаква мистификаторска и смешна гордост.
Вечерта, която почна меланхолично, свърши радостно.
Отидох при госпожа Г., която, твърде оживена, организираше любов и развеждаше адултери от група до група, от двойка до двойка.
— Тая очарователна румънска графиня — попитах я аз — както по-рано ли е влюбена в мене?
— Както по-рано, мили мой…
Тя ме взе под ръка. Перата й се развяха, цветята посърнаха, дантелите се измачкаха.
— Елате де! — каза тя. — Графинята флиртува в малкия салон на Гизо с принцеса Онан…
— Как, тя също ли?
— Но, мили мой — отговори голямата политичка. — На нейната възраст и с такава поетична натура… Би било твърде жално, ако тя не знаеше всичко.
IV
Бързо се приготвих за път. В това имаше пръст и младата румънска графиня, която, силно влюбена в мене, ми помагаше със съвети и — дявол да го вземе, не мога да не се червя при спомена — със своята кесия. Впрочем провървя ми във всичко.
Началото на моята мисия бе прекрасно. По силата на изключителното отклонение от бюрократичните порядки осем дни след решителния разговор в салона на госпожа Г. аз получих лесно и безпроблемно парите, които ми се полагаха. Дадоха ми се от щедра ръка, макар и да не смеех да очаквам това, понеже знаех скъперничеството на правителството в такива случаи и нищожните сумички, с които по най-жалък начин възнаграждават истинските учени, когато са в мисия. Тая необикновена щедрост дължах несъмнено на обстоятелството, че без да съм учен, повече от другите се нуждаех от голямо количество пари, за да играя тая роля.
Всичко беше предвидено — поддръжка на двама секретари и двама слуги, покупка на скъпи анатомични инструменти, микроскопи, фотографски апарати, хамалски лодки, подводни звънци и кафези за прекарване на хванатите живи животни. Наистина, правителството чудо нареди работата и аз мога само да го хваля за това. Разбира се, че не купих нищо от тия im dimenta и че се реших да отпътувам сам, разчитайки само на собствената си изобретателност, за да се ориентирам посред неизвестните гори на науката и на Индия.
Употребих всичкото си време за изучаване бита на Цейлон, на неговата природа и се стараех да си съставя представа за живота, който ми предстоеше там под тия страшни тропици. Даже като оставях настрана всички преувеличения, хвалби и лъжи, които съдържаха разказите на пътешествениците, всичко прочетено за Цейлон ме очароваше; и особено ме очароваше подробността, която съобщаваше един важен немски учен, че в околностите на Коломбо, посред феерични градини, на брега на морето, се намира прелестна вила, така наречена bungalow, в която един богат и чуден англичанин поддържал нещо като харем, дето били представени всички раси на Индия в лицето на най-съвършените женски екземпляри, като се почне от черните тамили до змиевидните баядерки на Лагора и безумните вакханки на Бенарес. Обещах си да намеря начин да се промъкна до тоя многоженствен любител и да произведа там научни изследвания по сравнителна ембриология.