— Само едно е добро на света — да пътешествуваш! Във време на пътуването ще видиш чудни неща, които те карат да мислиш.
— Несъмнено — потвърдих аз. — Но за това човек трябва да бъде такъв прекрасен наблюдател, какъвто сте вие…
— Това е вярно! Аз много съм наблюдавал, но от всички страни, които познавам — Япония, Китай, Мадагаскар, Хаити и част от Австралия — най-интересен е Тонкин. Например вие може би мислите, че сте видели кокошки?
— Да, мисля.
— Заблуждение, драги! Вие не сте видели кокошки… За това трябва да отидете в Тонкин. Па и там няма да ги видите. Те живеят по горите и се крият из дърветата. Аз плувах по реката в сампанга с петел в кафез. Спирах се до края на гората и прикрепях кафеза към клоните на дърветата. Петелът почваше да пее. Тогава от цялата гора се стичаха кокошки. И аз ги убивах. Аз ги убивах! Аз ги убивах до хиляда и двеста на ден.
— Това е чудно! — провъзгласих с ентусиазъм.
— Да! Да! Но всичко туй пак не е като пауните. Ах! Пауните!
Този богаташ беше не само ловец, но и комарджия. Още не стигнали до Неапол, двамата китайци, изтребителят на пауните и аз седнахме на покер. Благодарение на моите специални познания в тая игра, докато пристигнахме в Порт-Саид, изпразних джобовете на тия три особи и отнесох тройния капитал към радостите на тропиците и незнайната баснословна ембриология.
VI
Макар и в края на септември, плаването по Червено море беше твърде тягостно. Горещината бе тъй нетърпима и въздухът тъй тежък за нашите европейски дихателни апарати, че много пъти едва не умирах от липса на въздух. Денем ние не излизахме от салона; нощта прекарвахме на палубата, дето, впрочем, както и в каютите, беше невъзможно да се спи. Нормандецът пъхтеше като болен бик и не разказваше повече анекдоти за лова в Тонкин. Всичките тия хора, които се валяха в своите разноцветни леки костюми, представляваха най-смешно зрелище. Изглеждаше, че само Двамата китайци не страдат от тая нагорещена атмосфера. Те никак не измениха привичките си, не промениха костюмите си и прекарваха времето си в мълчаливи разходки по палубата и в игра на карти или на домино в каютата.
Нас нищо не ни интересуваше. Нищо не ни спасяваше от усещането, че се пържим на бавен огън. Параходът плуваше по средата на залива: над нас и около нас се виждаше само синьото море. Едва различихме сомалийските брегове, отдалечена червена маса, също като замъглена планина от червен пясък, на която не расте ни дръвче, ни тревичка.
Трябва да прибавя, че през време на това пътуване показах голямо мъжество и че сполучвах през всичкото време да скривам страданията, които преживявах. Помагаше ми в туй хвалбата и зародилата се в мен любов. Случаят — или капитанът — ме постави наред с Клара на обедната маса. Някаква моя незначителна услуга твърде бързо ни запозна. Впрочем, високото положение, което заемах в науката и което внушаваше на всички любопитство, напълно оправдаваше някои отклонения от общоприетите правила на приличието.
Мис Клара, както вече ми съобщи капитанът, се връщаше в Китай, прекарала лятото отчасти в Англия, по парични работи, отчасти в Германия, по здравословни причини, отчасти във Франция, заради удоволствия. Тя призна, че Европа й ставала все повече и повече противна. Тя не можела повече да понася тези лицемерни строги нрави, смешни моди, умърлушени пейзажи. Тя се чувствувала щастлива и свободна само в Китай! Макар че трябваше да бъда готов за всякакъв род ексцентричности при запознанството с англичанката, тя все пак силно ме заинтригува: било с решителните маниери, било като водеше твърде странен живот, като бръщолевеше понякога каквото й дойдеше на ум, понякога с ясно разбиране на работите, с трескава веселост, понякога твърде странна, с философски изяви на ума, сантиментална, невежа и образована, развратна и невинна, тайнствена, с недостатъци, с непонятни капризи, с жестоки желания… На мене, който съм срещал само парижки кокотки и, което е още по-лошо, жени — политички и литератори, беше ясно, че лесно ще удържа тая победа, и аз си обещах, че ще украся по непредвиден и очарователен начин моето пътешествие с нейната дружба. С червени коси, с блестяща кожа, със смях, готов да се откъсне от нейните пълни и червени устни, тя развеселяваше всички и беше като душа на парахода, който плаваше към безумни приключения и към първобитната природа на девствените страни под огнените тропици. Аз си я представях блуждаеща и скачаща, като Ева по лъстивия рай — не в съвременен костюм от бяло пике, който повива нейната гъвкава снага и който се повдига на пълните й гърди, прилични на луковица на цвете, а в най-дивния блясък на библейската голота.