Аз не закъснях да призная погрешността на моята галантна диагноза, понеже мис Клара обладаваше недостъпна добродетел и съвършено не оправдаваше моите извънредно тщеславни надежди. Тя ми се показа още по-прекрасна и с чувство на искрена гордост мислех, че тя, чиста и добродетелна, тъй просто и изящно се сближи с мене, безсрамник и развратник. Не исках да слушам вътрешния си глас, който ми казваше: „Тая жена лъже. Тая жена ти се надсмива. Погледни, глупецо, тия очи, които виждат всичко, тия устни, които целуват всичко, тия ръце, които галят всички, това тяло, което тъй много е треперело от сладострастие в обятията на много хора! А тия опитни жестове? А тази мекост, гъвкавост на тялото, което като че е запазило следи от обятия? А тия гърди, подобни на цветна пъпка, която е набъбнала от опиянението на цветния прах?“ Не, аз не го слушах. Сближаване, всеки ден по-тясно, с красива и добродетелна девица, която, както аз мислех по-рано, никога няма да бъде нищо за мене, освен приятел. Това сближаване ми внушаваше такива очарователно чисти чувства, съставени от умиления, благодарност, гордост, чувства на нравствено възраждане. Мисълта за нея ме издигаше, като ме правеше по-добър в собствените ми очи. Благодарение на това всекидневно чисто съприкосновение с нея аз придобивах уважение към себе си. Всичката мръсотия на моето минало се преобразяваше в блестящ лазур и аз виждах бъдещето като през прозрачен, спокоен изумруд на чисто щастие… О! Колко Йожен Мортен, госпожа Г. и подобните им бяха далеч от мене! Как всичките тия лица на призраци, които гримасничат, чезнеха всяка минута все по-силно под небесния поглед на това блестящо създание, което пробуждаше в мене нов човек с непознати дотогава пориви на великодушие и нежност.
О, иронийо на любовното умиление! О, комедийо на ентусиазма в човешката душа! Колко пъти, намирайки се до Клара, аз вярвах в действителността и величието на моята мисия и чувствувах в себе си сили да предизвикам брожение във всички ембриологии по всички планети в мира… Скоро пристъпихме към конфиденциални разговори. Благодарение на цял ред ловко сплетени лъжи, които произтичаха, от една страна, от тщеславие, от друга — от естественото желание да не се унизя пред очите на моята приятелка, сполучих да й се представя в най-изгодна светлина в ролята на учен, като й разказвам за моите биологически открития, за моите успехи в академията, за всички надежди, които възлагат най-знаменитите учени на моя метод и на моето пътешествие. После, като напуснах тия рисковани висоти, примесвах анекдоти от светския живот, критически забележки из областта на литературата, изкуството, наполовина здрави, наполовина развратени, достатъчно интересни, за да занимаят жената, без да я смутят. Тия лекомислени, изящни разговори, които аз се стараех да направя остроумни, придаваха на мене, на сериозния учен, нещо оригинално и може би единствено в своя род. Докато преминахме Червено море, аз победих Клара. Въпреки разклатеното ми здраве обсипвах я с грижи и деликатно внимание, които успокояваха нейните страдания. Когато „Saghalien“ спря при Адан, за да вземе въглища, ние бяхме най-добри приятели, свързани с чудесно приятелство без погледи, които смущават, без двусмислени жестове. Вътрешният глас обаче продължаваше да ми крещи: „Но погледни тия ноздри, които вдишват с жестоко сладострастие целия живот… Погледни тия зъби, които толкова много пъти са терзали окървавения плод на греха.“ Аз героически му заповядвах да мълчи.
С безгранична радост влязохме в Индийския океан след смъртно мъчителни дни, прекарани по Червено море, това ни се стори възраждане. Параходът заживя нов живот, изпълнен с веселост и деятелност. Макар че температурата беше още много висока, въздухът беше очарователен като миризмата на кожена дреха, току-що съблечена от жена. Лек морски ветрец, преизпълнен с всичките аромати на тропическата флора, освежаваше тялото и духа. Наоколо ни всичко блестеше. Небето, което напомняше феерична пещера със своята необикновена прозрачност, беше златнозелено, на места пламтящо с розов пламък; спокойното море, което могъщо и ритмично се люшкаше под диханието на мусона, се разстилаше блестящо, дълбоко, украсено тук-там с големи изумрудени къдри.
Мис Клара, разбира се, силно привличаше и възбуждаше мъжете; през всичкото време тя бе заобиколена от горещи обожатели. Аз не ревнувах, защото бях уверен, че тя ги намира смешни, предпочитайки мене пред всички, даже пред двамата китайци, с които често разговаряше, но на които не гледаше като на мене със странен поглед, който да издава, както ми се стори няколко пъти, независимо от всички предпазливости, душевно съобщничество и тайни мисли… Между най-ревностните поклонници личеха двама: френски индустриалец, който отиваше на Малайските острови да изучава медни рудници, и един английски офицер, който се присъедини към нас от Адан и се връщаше на длъжността си в Бомбай. Това бяха — всеки от своя страна — две дебелокожи, но доста забавни животни, над които Клара обичаше да се надсмива. Индустриалецът бе неизтощим в своите разкази за скорошните си пътешествия в Централна Африка. Що се отнася до английския офицер, бивш артилерийски капитан, то той се опитваше да ни порази с разказите си за своите изобретения в областта на балистиката.