Какъв контраст с противоположния бряг, където почвата, тлъста и богата, покрита с бостани и овощни градини, отглежда гигантски дървета и великолепни цветя!
На края на моста, за наше щастие, намерихме един паланкин, който ни пренесе през нажежената равнина до затвора, чиято врата беше още затворена. Едно отделение полицаи, въоръжени с копия, с жълти превръзки и с грамадни щитове, зад които почти не се виждаха, задържаше нетърпеливата и многочислена тълпа, която всяка минута растеше. Под разпънати палатки едни пиеха чай, други хрупаха прекрасни бонбони — цвят от рози и акации, замесен с рядко миризливо тесто, втвърдено със захар. Под чадъри музиканти свиреха на флейта, поети декламираха стихове; в същото време пунка, движейки нагорещения въздух, разнасяше приятен хлад, който полъхваше по лицата. Търговци продаваха картини, изобразяващи старите легенди за престъпления, смъртни наказания и мъчения, щампи и играчки от слонова кост, невероятно безсрамни. Клара купи някои щампи и играчки и ми каза:
— Виждаш ли, че китайците не са варвари, както ги обвиняват, а са, напротив, по-цивилизовани и от нас; те по-добре от нас разбират логиката на живота и хармонията на природата… Според тях в акта на любовта няма нищо срамно, за да се скрива… Напротив, те го възхваляват и възпяват всичките му движения и милувки… Също като старите народи, за които fallus съвсем не е символ на позор и разврат, а е бил божество… Виж колко много губи западното изкуство, като му се забраняват дивните прояви на любовта. У нас еротиката е бледа, глупава и студена като лед… Колкото до тебе, ти си един любовник по европейски маниер, една бедна, робска и студена душа, на която католицизмът глупаво е насадил страх от природата и омраза към любовта… Той е изкривил, извратил е в тебе смисъла на живота.
— Мила Клара — възразих й. — Нима е естествено да търсите сладострастие тук и да възбуждате вашите желания от ужасното зрелище на скръбта и смъртта? Не е ли в това извращението на тая природа, чийто култ величаете? Или може би оправдавате така онова, което във вашата чувственост е престъпно и чудовищно?
— Не! — рязко отвърна Клара. — Любовта и смъртта е едно и също нещо! Разлагането е вечно възраждане на живота. — Замълча, после попита: — Но защо ми говориш така? Колко си чуден! — И с гримаса прибави: — Тежко ми е, че нищо не разбираш!… Как още не си почувствувал, че не искам да кажа в любовта, а в сладострастието — тази висша форма на любовта — се откриват и изострят умствените способности на човека… Че благодарение изключително на сладострастието достигаш съвършеното развитие на личността? Нима ти никога не си намирал за красиво престъпление извършването на любовния акт? Издигането на твоята личност над всички обществени предразсъдъци, над всички закони, над всичко в света? И ако ти не си мислил за това, защо извършваш тоя акт?
— Да споря нямам сила — измърморих. — Струва ми се, че изпитвам някакъв кошмар… Това слънце, тази тълпа, тази воня. И твоите очи. Ах, твоите очи… Мъчителни и сладострастни… И твоят глас, и твоите престъпления… Всичко ме ужасява… влудява!…
Клара се усмихна иронично.
— Бедничкото ми! — въздъхна тя насмешливо. — Когато бъдеш в обятията ми довечера, ти няма да говориш така, нали? И как само ще те обичам!
Тълпата все повече се оживяваше. Бонзи, приклекнали под чадъри, разстилаха около си дълги червени роби, сякаш са кървави локви, бясно биеха гонгове и с груби псувни обсипваха минаващите, които, за да се отърват, набожно хвърляха в металически тави монети.
Клара ме заведе под една палатка с изображения на цветове от праскова, настани ме да седна до нея върху куп възглавници и като милваше главата ми със своята електризираща, опияняваща и даваща забрава ръка, каза:
— Боже мой! Колко се протака туй, мили! Всяка седмица все същото… Ужасно бавят отварянето на вратата… Защо мълчиш? От мене ли се боиш? Доволен ли си, че си дошъл? Доволен ли си от моите милувки, мило ми обожаемо коцкарче? О, твоите прекрасни, уморени очи! Това е от треската… и от мене, да? Кажи, от мене ли? Искаш ли чай? Искаш ли още едно бонбонче?
— Бих желал да ме няма тук… Бих желал да заспя!