Камбаната все звънеше… Но звукът й все повече и повече отслабваше, като лек повей на морски вятър, като тих плач на дете, едва доловим зад преградата.
— Защо е тази камбана? Отде иде тоя звън? — попитах.
— Как?… Не знаеш?… Това е камбаната в Градината на мъките!… Представи си… Връзват осъдения… Поставят го под камбаната… И звънят с всичка сила! А когато започне да умира, звънят по-полека, по-тихо, за да се забави смъртта… Чуваш ли?
Поисках да кажа нещо, но Клара не ми позволи.
— Не! Мълчи! Не говори нищо! Слушай, миличък! Помисли, колко ужасна ще е смъртта под звуците на камбаната! Върви с мен, но нищо да не говориш, нищо…
Когато излязохме от коридора, звънът долиташе като бръмчене на насекомо, като едвам доловим шум от криле, които се носят някъде далеч…
V
Градината на мъките заема пространно четвъртито място в центъра на затвора, заградено с каменни стени, забулени от гъсти храсталаци и пълзящи растения. Тя е направена към средата на миналия век от Ли-Пеханг, подинтендант на императорските градини и най-учен китайски ботаник. В сбирките на музея Гиме се пазят много описания, посветени на неговата слава, и много любопитни гравюри, възпроизвеждащи най-важните му работи. Чудните градини на Киев — еднички в Европа, които могат да ни задоволят — му дължат много, що се отнася до техническата страна, до цветната украса и архитектурата на пейзажа. Но и те са още далеч от чистата красота на китайските образци. Според Клара там липсва художествената привлекателност на контрастите: растителност и мъчения, цветя и кръв.
Каменистата и песъчлива почва, каквато е цялата околна равнина, тук е изхвърлена и заменена, въпреки големите разноски, с девствена почва от другия бряг на реката. Разправят, че повече от тридесет хиляди работници са се издавили в реката през време на това колосално превозване на земя, което продължило двадесет и две години. Тези човешки жертви не отишли напразно. Техните трупове, размесени с почвата — понеже ги заравяли в нея — я обогатили със своето бавно разлагане, макар че и без това тя е превъзхождала по изобилие на естествен чернозем почвата и на най-фантастичните тропически лесове. Нейната невероятна производителност, далеч още неизтощена, се поддържа от нечистотиите на затворниците, от кръвта на умъртвените и от разните остатъци месо, което се донася всяка седмица от тълпата посетители; тези отпадъци, внимателно събрани и изкусно преработени в специални торилници заедно с всекидневните трупове на умиращите затворници, образуват прекрасен компост, който растенията жадно поглъщат, като стават по-буйни и по-красиви. Множество вади, отбити от реката и разпределени по цялата градина, поддържат във въздуха, според нуждата на културите, хладина и влага и доставят вода на басейни и канали, дето са запазени почти навред изчезналите зоологически породи, като прочутата риба с шест гърбици, възпята от Ю Син и от нашия съотечественик, поета Роберт де Монтескьо.
Китайците са неподражаеми градинари и стоят много по-горе от нашите, които със своето незачитане и престъпно кръстосване само обезобразяват растенията. Това са истински злодеи и чудно ми е защо досега в името на световния ред не са издадени против тях строги наказателни закони. Би ми било даже приятно, ако вместо бъдните убийци безмилостно гилотинираха тях: социалната „селекция“ на убийците е по-похвална и великодушна, понеже по-голямата част от нарочените жертви са стари и грозни жени и низки буржоа, съществуването на които е оскърбление за живота. Нашите градинари, освен че обезобразяват трогателната прелест на простите цветя, но са си и позволили да ги кръщават с имената на стари генерали и безчестни политици, както това е с крехкостта на розите, със сияещия като звезда повет, с небесното великолепие на делфинията, с хералдически тайнствените ириси, със срамежливите теменуги. Нерядко ще срещнете в нашите цветарници ириси с името на генерал Аршинар! Има нарциси — нарциси! — с чудовищното име Триумф на президента Феликс Фор; ружи, които без протест приемат смешното название Траур по господин Тиер; теменуги — боязливи, зиморничави и изящни теменуги, за които имената на генерал Скобелев и адмирал Авелан не са оскърбителни прякори!
Истински художници и простодушни поети, китайците набожно са запазили любовта и благоговението към цветята и са ги наименували с грациозни аналогии, с образи, които навяват блянове, с чисти или сладострастни имена, които увековечават и хармонират в нашето съзнание доставените от тях усещания на нежно очарование или безумно опиянение. Така божура, едно от най-любимите им цветя, китайците обозначават, съобразно с неговата форма и цвят, с прелестни имена, образуващи нещо като поема или роман: Млада девойка, предлага своите гърди, или: Спящата под луната вода, или: Слънце, което блести в гората, или: Първото желание на легналата девица, или: Дрехата ми не е вече бяла, защото Синът на слънцето, като я разкъса, опръска я с розова кръв, или пък: Аз се наслаждавах в градината с моя възлюбен.