Късче бяла лой бе влезнало между зъбите на триона. Той го отчопли с нокът и отпрати между цветята и моравата.
— Това е от мозъка на костите, милейди! — каза веселият добряк. — Нищожество беше той.
И, като поклати глава, добави:
— Впрочем, почти всичките ми пациенти не са бог знай що, защото винаги имаме работа с простолюдието.
После, с тон на спокойно удовлетворение, продължи:
— Вчера, вярвайте, бога ми, бе много интересно. От мъж направих жена. Хе… хе… хе! Опитът заслужава да се повтори. И ако утре по милостта на гениите ми попадне жена, ще я направя мъж. Само че това ще бъде по-мъчно! Ха… ха!
Той прибра изчистеното блестящо трионче в кутията, направена от лакирано дърво и украсена с рисунка, на която орляк диви гъски лети над блато нощем и луната посребрява лотосите и ирисите.
В това време сянка от бесилката хвърли върху тялото на мъчителя напречна виолетова ивица.
— Вижте, милейди — продължи бъбривият добряк, — нашият занаят, както и нашите прекрасни вази, нашите прекрасни бродирани копринени платове, нашите прекрасни лакирани изделия, изчезват все повече. Днес ние не знаем вече що е това смъртно изтезание. При все, че се старая да запазвам истинските традиции, аз съм безсилен и сам не съм в състояние да спра този упадък. Какво да се прави? Палачи сега избират отдето им попадне! Няма ни изпит, ни конкурс. Вече тая длъжност се добива само по протекция. А пък да знаехте какви се удостояват с нея! Позор! По-рано тези важни длъжности се даваха само на истински учени, на достойни хора, които отлично познаваха анатомията на човешкото тяло, които имаха дипломи, опит или природен дар. Днес и най-долният кърпач може да разчита да заеме тази трудна и достойна за уважение длъжност. Няма вече йерархия, няма вече традиции! Всичко пропада. Ние живеем в епоха на разрушение. Китай загива, милейди!
Той дълбоко въздъхна, преди да продължи:
— И все пак аз се старая с всички сили, както виждате, да защитя нашия унижен престиж. Защото аз съм стар консерватор, непреклонен националист! Отвращавам се от всички тия новаторства, които под маската на цивилизация ни донасят европейците и особено англичаните. Не искам да ги коря, милейди. Те са добри хора, заслужават уважение. Но нека си признаем, тяхното влияние върху нашите нрави е гибелно. Не се минава ден да не отнемат от нашия Китай нещо от неговия специфичен характер. Например, по отношение на нашите начини на наказание, те са ни причинили голямо зло, милейди, голямо зло… Това е много жалко!
— Колкото за това, бива си ги! — прекъсна го Клара, чието национално самолюбие бе докачено от упрека, защото макар да бе строга към съотечествениците си, които мразеше, искаше чужденците да се отнасят към тях с уважение.
Палачът сви рамене и под влияние на конвулсивно движение на лицето му се появи смешна гримаса. Въпреки ужаса, който тая гримаса внушаваше, ние едва се стърпяхме да не се изкискаме. Той решително заяви:
— Не, милейди, за това съвсем не ги бива. В това отношение те са диваци. Например в Индия — нека говорим само за Индия — каква груба и нехудожествена работа! И как безсмислено — да, безсмислено — прахосват смъртта!
Той скръсти окървавените си ръце като за молитва, вдигна очи към небето и с глас, в който звучеше безкрайно съжаление, каза:
— Само като си помисли човек, милейди, какви чудеса биха могли там да направят и не са направили, и никога няма да направят! Това е непростимо…
— О, не! — запротестира Клара — Вие не знаете какво говорите…
— Дяволите да ме вземат, ако лъжа! — възкликна тлъстият човек. И с проточен глас и назидателни жестове почна да ни поучава: — В процедурата на наказанието, както и във всичко друго, англичаните не са артисти. Във всичко друго, милейди, може да ги бива, но само не и в това. Не, не и не.
— Но са разплакали цялото човечество!
— Лошо, милейди, много лошо — поправи я палачът. — Изкуството не е в това да умъртвяваме много, да колим, да удушаваме, да избиваме маса хора. Това, право да ви кажа, е много лесно. Изкуството, милейди, е в умението да умъртвяваш съобразно законите на красотата, чийто божествен секрет е известен само на нас, китайците. Да умееш да убиваш! То се среща много рядко, но работата е именно в това да умееш да убиваш. Тоест да работиш над човешкото тяло като скулптор над глина или слонова кост, да извлечеш от човешкото тяло всички чудеса на страданието, които то крие в своята най-тайнствена дълбина. Тук се изисква знание, разнообразие, изящество, изобретателност. Гений! А сега всичко пропада. Западната дивотия, която ни завладява, броненосците, усъвършенствуваните пушки, далекобойните оръдия, електричеството, взривните вещества… и още какво ли не? Всичко това, което придава на смъртта колективен, административен и бюрократичен характер, всичката мръсотия на вашия прогрес унищожава малко по малко прекрасните традиции на нашето минало. Само тук, в тая градина, те криво-ляво още се запазват или, по възможност, стараем се криво-ляво да ги запазим. Но какви затруднения, какви пречки, каква непрекъсната борба, да знаехте! Уви! Аз предчувствувам техния край. Ние сме победени от посредствеността. Навсякъде тържествува буржоазен дух…