— Най-главното тук е да умееш да удължаваш тая операция, колкото е възможно повече, защото законите на физиологията ни учат, че за човешкото тяло няма нищо по-мъчително от съвкупното раздразнение, може даже да полудее. Той вие и сумти. Тялото му тръпне, повдига се, огъва се, разтърсено от мъчителните конвулсии. Движенията на осъдения усилват яростта на плъха, а скоро се прибавя и опиянението му от кръвта. Това е дивно, милейди!
— По-нататък? — рязко и треперливо каза Клара, леко пребледняла.
Палачът цъкна с език:
— Накрая — забелязвам, че много ви се иска да узнаете развръзката на тая удивителна и весела история — накрая под заплахата на нажеженото желязо и след няколкото хубави опарвания, плъхът намира отверстие. Естественото отверстие, милейди… и колко отвратително!
— Какъв ужас! — извика Клара.
— А, виждате ли? Вие сама се убеждавате… Аз се гордея, че с интерес се отнасяте към моето изобретение. Слушайте по-нататък… Плъхът влиза, знаете вече по какъв начин, в тялото на човека, като разширява с краката си и с зъбите естествения проход. Бясно рови, като в земя… Задавя се и умира; в същото време пациентът след половин час неизказани и с нищо несравними мъки умира и той от кръвотечение… Или от прекалена болка… Или пък от ужасна лудост… Във всеки случай, милейди, каквато и да е крайната причина за смъртта, тя все пак е прекрасна!
Той завърши доволен и тържествуващ:
— Това наистина е едно чудесно изобретение! Един удивителен, почти класически способ за изтезание, с който не може се сравни нищо от миналото. Не искам да се хваля, но съгласете се, милейди, че и самите демони не биха измислили подобно чудо. Но мандарините не искаха и да знаят. Аз им поднесох, разбирате, нещо безкрайно велико, едничко по рода си и способно да запали вдъхновението и на най-великите наши артисти. Те вече за нищо не искат да знаят. За нищо! Връщането към класическата традиция ги плаши. За такава заслуга биха ме възвисили в чин мандарин? Как не! Нищо, милейди. Нищо не получих. Това са характерни признаци на нашия упадък. Ние сме един свършен народ, един мъртъв народ. Нека дойдат японците, ние не сме способни вече да им противостоим. Прощавай, Китай!
Той млъкна. Мислеше със спокойно лице, изразяващо сега не жестокост, а меланхолия. После промърмори:
— Същото е и с цветята!
Черна котка, която излезе от храсталака, изопнала гръб и махаща опашка, дойде при него и с мъркане почна да се умилква. Той кротко я погали. После, като забеляза един бръмбар, котката се притаи зад сноп трева, наостри уши, облещи очи и почна да следва във въздуха капризното хвъркане на насекомото. Палачът, на когото котката прекъсна патриотичните жалби, поклати глава и каза:
— Същото е и с цветята! Ние сме забравили значението на цветята. Вече не знаем какво е това цветя. Бихте ли повярвали, че ние, които притежаваме най-необикновената и разнообразна флора на света, си изписваме от Европа? Той откъсна едно лютиче, което нежно клатеше своята златна главица до него в моравата, и с безкрайно внимание, полека и любовно почна да го върти с дебелите си червени пръсти, тук-там още със засъхнала кръв.
— Гледайте, не е ли достойно за обожание? То е тъй малко и тъй крехко. В това е цялата природа. Всичката красота и всичката й сила. Цветята не са сантиментални, милейди… Те се занимават с акта на любовта и само с акта на любовта. Правят го непрестанно и с цялото си тяло. Те мислят само за него. И колко са прави! Подчиняват се на единствения закон на живота и удовлетворяват единствената потребност на живота — любовта? Погледнете! Цветът не е нищо друго освен орган за размножение, милейди. А има ли нещо по-здраво, по-силно и по-прекрасно от него? Тази чудна коронка… тази коприна… това кадифе… тези нежни, меки и гладки тъкани… това са завесите на алкова… драпировка на брачна стая… благоуханна постеля, на която се съединяват и прекарват своя кратковременен и безсмъртен живот в любовна мъка… Какъв чуден пример за нас!
Той разтвори венчето на цветето, преброи натежалите с прашец тичинки и със смешен екстаз каза:
— Гледайте, милейди! Едно… две… пет… десет… двадесет… Гледайте как треперят! Гледайте! Понякога, за да се удовлетвори само една женска, нужни са едновременно цели двадесет мъжки! Понякога обратно!
Той почна да къса листата на коронката.
— И когато се наситят от любов, завесите на алкова се разкъсват… драпировките на брачната стая се разрушават и падат… И цветята умират, защото знаят, че няма вече какво друго да правят. Умират, но други се раждат пак за любовта…
Като хвърли надалеч отскубнатото цвете, извика: