— Не съвсем.
Инара затваря очи и поднася малкия син дракон към бузата си.
— Името ми.
— Градинаря вече има име. Твоето наистина ли е толкова ужасно?
Тя не отговаря.
Виктор става и подканва и нея да се изправи.
— Хайде. Трябва да видиш още нещо.
Момичето го следва извън стаята. Двамата минават покрай намръщения Едисън, който разговаря с един от криминолозите, и влизат в помещение от другата страна на коридора. Този път Виктор я отвежда до самото легло, преди Инара да види кой е в него, и когато това става, тя затаява дъх. Помътнелите от опиатите очи на Дезмънд бавно се отварят, но когато я вижда, лека усмивка изкривява устните му.
— Хей — прошепва той.
Момичето трябва да направи няколко опита, преди да успее да изрече каквото и да било.
— Хей.
— Съжалявам.
— Не… не, ти… ти постъпи правилно.
— Но трябваше да го направя много по-рано. — Дезмънд измъква ръка изпод одеялото. В кожата му е забита игла, залепена с лепенка.
Инара посяга към него, сякаш за да хване дланта му, но пръстите ѝ се свиват в юмрук, преди да я докоснат. Взира се в Дезмънд с леко отворена уста, долната ѝ устна трепери от шок.
Очите му бавно се затварят и момчето притихва. Дали припада, или заспива, може само да се гадае.
— Все още е слаб — тихо казва Виктор. — Чака го дълго възстановяване, но лекарите смятат, че е прескочил трапа.
— Ще живее ли? — прошепва Инара. В очите ѝ блясва влага, но сълзите не потичат. Скръства ръце пред себе си, стиснала малкия син дракон в едната си длан — инстинкт за самосъхранение, от който вече няма да се нуждае. — Ще бъде съден като съучастник — изрича накрая.
— Не зависи от нас. Може да му предложат някаква сделка, но…
— Но трябваше да се обади шест месеца по-рано и скоро всички ще го узнаят. Виктор се почесва по главата.
— Признавам, че очаквах да изпиташ по-голямо облекчение, когато го видиш жив.
— Така е. Просто е…
— Сложно?
Тя кимва.
— Може би щеше да е по-милостиво да не преживее последиците от малодушието си. Едва се престраши, и то прекалено късно. Накрая все пак постъпи правилно, но ще бъде наказан, задето се забави толкова. Може би беше по-добре да умре като храбрец, а сега ще живее като страхливец.
— Значи никога не е било истинско?
— Достатъчно истинско, че да остави белези. Значи изобщо не е било истинско. Как би могло да бъде нещо повече?
— Най-вероятно ще бъде изправен пред съда. Сигурно ще бъдеш призована да свидетелстваш срещу него.
Момичето все още наблюдава младежа в леглото и не отговаря. Виктор не е сигурен, че има нещо за казване.
— Инара…
— Инара! — провиква се женски глас от коридора. — Ина… да, виждам значката ти, арогантно копеле, но аз съм роднина! Инара! — Чува се шум от боричкане, след това вратата се отваря с трясък и в рамката се появява средна на ръст жена на около трийсет години, чиято избледняла кестенява коса заплашва да изскочи от кока ѝ.
Инара замръзва още преди да се е обърнала към нарушителката. Очите ѝ заплашват да изскочат от орбитите. Гласът ѝ е малко по-плътен от дъх.
— София?
София се втурва в стаята, но Инара се стрелва към нея и двете се прегръщат толкова силно, че кокалчетата на ръцете им побеляват. Започват да се олюляват от силата на прегръдката.
Онази София? Майката на апартамента? Как изобщо е разбрала, че Инара е тук?
Гневният Едисън влиза в стаята и впива злостен поглед в жената. Хвърля невзрачен дебел албум в ръцете на Виктор.
— Намерили са го в тайно заключено чекмедже на бюрото в кабинета му. Следователите провериха имената и се натъкнаха на нещо интересно.
Виктор не иска и да чуе, но това му е работата. Откъсва очи от двете жени и зърва зелена бележка, залепена за страницата. Отгръща няколко преди нея.
От снимката го гледа млада жена, чиито очи са пълни с ужас и сълзи. Раменете ѝ са прегърбени, а ръцете са в движение, сякаш е уловена в мига, в който момичето се опитва да скрие голите си гърди от фотоапарата. До изображението има друга снимка в гръб, на която се виждат току-що татуираните ѝ криле. Отдолу са същите криле във витрина, очертанията им са размити от стъклото и безцветната смола. В бялото поле се четат две имена — Лидия Андерсън, а отгоре и отдолу, с твърд мъжествен почерк, е написано Шивон, Agraulis vanillae и дати с четиригодишен интервал помежду им.
На следващата страница има друго момиче, а на последващата — тази с бележката — са подредени само две снимки. И една дата. Под нея се вижда фотография на кестенява красавица с уплашени пъстри очи, а надписът гласи…