— София Мадсън — прочита на глас изпадналият в шок Виктор.
Жената го поглежда през рамото на Инара и изговаря следващата реплика заедно с него.
— Лара.
— Как.
— Никой нямаше да говори за избягала Пеперуда, ако не съществуваше такава — прошепва Инара, заровила лице в косата на София. — Щеше да е прекалено болезнено.
— Бягството е истина. Ти… ти си избягала?
И двете кимват.
Едисън се намръщва.
— Следователите проверили името и се натъкнали на нашия списък със служители на „Вечерна звезда“. Пратили човек в ресторанта и на двата домашни адреса, но тя не била там.
— Разбира се, че не бях — отвръща София. — Как бих могла, след като вече пътувах насам? — Тя се отдръпва от Инара. Не я пуска, само се отдалечава достатъчно, за да я погледне. Ризата на София е вехта и развлечена, деколтето се е плъзнало по едното рамо и разкрива презрамка на сутиен и избелелия край на крило, разтегнат от качените килограми. — Таки видял по новините как те водят в болницата и изтичал до апартамента да викне всички. Те ми се обадиха и, о, Инара! — Инара се задушава в повторната прегръдка на София, но не моли жената да я пусне.
— Добре ли си? — пита София.
— Ще бъда — отвръща Инара хрисимо, почти срамежливо. — Ръцете ми са най-зле, но внимавам, така че трябва да оздравеят.
— Това не е всичко, което те питам, а ти знаеш какво наистина те питам. Вече имам собствен дом и мога да наруша правилата на апартамента.
Лицето на Инара светва. Цялата несигурност и шокът изчезват.
— Върнала си си момичетата!
— Да, и те толкова ще се радват да те видят. Липсваше им колкото и на останалите. Казват, че никой не им чете така хубаво като теб.
Едисън не успява да прикрие смеха си с кашлица. Инара го гледа кисело. Виктор почти изпитва облекчение, че момичето избягва по-тежкия въпрос. Явно го прави с всички. Агентът прочиства гърло, за да им привлече вниманието.
— Извинявам се, че ви прекъсвам, но настоявам за обяснение.
— Обикновено така прави — промърморва Инара.
София се усмихва.
— Това му е работата. Но може би… — Тя поглежда към момчето в леглото и Виктор проследява погледа ѝ. Въпреки цялата шумотевица Дезмънд дори не е помръднал. — Другаде?
Виктор кимва и ги повежда навън. В коридора заварват сенатор Кингсли да стои сама пред вратата на стаята на Пеперудите и да си поема дълбоко дъх. Ризата и полата би трябвало да ѝ придават по-меко излъчване, но вместо това изглежда уплашена. Виктор се чуди дали за нея костюмът ѝ не е същото, което е гланцът за устни за Инара — щит срещу останалия свят.
— Мислиш ли, че ще влезе? — пита Инара.
— Все някога — отвръща той. — След като осъзнае, че не би могла да се подготви за подобно нещо.
Виктор ги води в стая в буферната зона между Пеперудите и семейство Макинтош. Така поне могат да останат насаме и един от охранителите се премества, за да гарантира, че никой няма да ги притеснява. Инара и София се настаняват една до друга на празно легло с лице към вратата и срещу всеки, който би могъл да влезе. Виктор сяда на отсрещното. Не се учудва, че Едисън предпочита да крачи напред-назад, вместо да седне.
— Госпожице Мадсън? — подканя я Виктор. — Ако обичате?
— Май обичаш да минаваш директно на въпроса, а? — София поклаща глава. — Съжалявам, но не още. Чаках по-дълго от вас.
Виктор примигва, но кимва.
София хваща ръката на Инара, обвива я с двете си длани и силно я стисва.
— Мислехме, че нещо от миналото ти те е застигнало — започва тя. — Мислехме, че си избягала.
— Логично предположение — утешава я Инара.
— Но всичките ти дрехи…
— Това са просто дрехи.
София отново поклаща глава.
— Ако си възнамерявала да избягаш, щеше да си вземеш парите. Между другото, с Уитни ти отворихме сметка. Не се чувствахме спокойни с толкова банкноти, търкалящи се наоколо.
— София, ако се опитваш да намериш начин да поемеш вината, няма да успееш. Всички бягахме от миналото си. И всичко го знаехме. Всички се бяхме съгласили да не задаваме въпроси, ако някой изчезне.
— Но трябваше. А и моментът.
— Нямало е как да предположиш.
— Моментът? — пита Виктор.
— Събитието, което Градинаря — господин Макинтош…
София стреснато се изсмива.
— Той си имал име. Искам да кажа — разбира се, че има, но… колко странно.
— Благотворителното събитие във „Вечерна звезда“ — пояснява Инара. — Не споменах нищо за странностите на господин Макинтош, само за сблъсъка ми с Ейвъри. После обаче двете се прибрахме с пеперудените костюми.