Време е да смени темата, преди да изгуби контрол над ситуацията в стаята.
— Спомена, че момичетата от апартамента са били първите ти приятелки.
Тя леко помръдва в стола си.
— Точно така — отвръща предпазливо.
— Защо?
— Защото преди съм нямала такива.
— Инара.
Момичето реагира на тона му по същия начин като дъщерите му — инстинктивно проявява неприязън, щом в следващия момент осъзнава, че е била изиграна. Започва и малко да се цупи.
— Добър си. Имаш ли деца?
— Три момичета.
— И въпреки това правиш кариера, като работиш с малтретирани деца.
— Като се опитвам да спася малтретирани деца — поправя я той. — Като се опитвам да постигна справедливост за малтретирани деца.
— Ти наистина ли си въобразяваш, че на малтретираните деца им пука за справедливостта?
— На теб не ти ли пука?
— Не, никога не ми е пукало. Справедливостта в най-добрия случай е сбъркана и на практика не поправя нищо.
— Би ли го твърдяла, ако беше получила справедливост като дете?
Отново подобие на усмивка, този път горчива и изличила се прекалено бързо.
— И за какво би ми притрябвала тази справедливост?
— Посветил съм живота си на това, а ти си мислиш, че няма да позная малтретирано дете, щом го видя?
Тя отстъпчиво накланя глава, след това прехапва устна и примигва.
— Не си съвсем прав. Хайде да предположим, че съм била онеправдана — по-скоро пренебрегвана, отколкото малтретирана. Аз съм плюшеното мече, което събира прах под леглото, а не еднокракият войник.
Виктор бегло се усмихва и отпива от бързо изстиващото кафе. Отново е готова за танц. Колкото и обезпокояващо да се струва на Едисън, Виктор се намира на позната територия.
— Как така?
Понякога гледаш някоя сватба и осъзнаваш с известно примирение, че всички деца, които ще се родят от брака, неизбежно ще бъдат побъркани и прецакани. Категоричен факт, а не лошо предчувствие, мрачно осъзнаване на истината, че тези двама души не бива да се възпроизвеждат, но със сигурност ще го направят.
Като родителите ми.
Майка ми била на двайсет и две, когато се омъжила за баща ми. За нея това било трети брак. Първия сключила на седемнайсет, омъжила се за брата на тогавашния съпруг на майка си. Той починал след по-малко от година от сърдечен удар по време на секс. Оставил ѝ доста добро състояние, така че след няколко месеца тя се омъжила повторно за мъж с петнайсет години по-възрастен от нея и когато година по-късно се развели, била дори още по-добре осигурена материално. Тогава се появил баща ми и ако не ѝ бе надул корема, се съмнявам, че сватбата някога е щяла да се състои. Бил хубав, но не и богат, нямал перспективи и бил само две години по-голям, което за майка ми изглеждало като непреодолимо количество от препятствия. Затова може да сме благодарни на нейната майка, която имаше девет брака зад гърба си, преди ранната менопауза да я убеди, че е твърде пресъхнала, за да се омъжи още веднъж. Всичките ѝ съпрузи умираха, всеки следващ — по-бързо от предишния. Нямаше престъпление. Просто… умираха. Повечето бяха старци, разбира се, и всичките ѝ оставили солидна сума пари, но майка ми беше възпитана да има определени очаквания и третият ѝ съпруг не отговаряше на тях.
Трябва да им го призная обаче: опитаха се. Първите две години сме живели близо до неговото семейство, имало е братовчеди, лели и чичовци и смътно помня, че си играех с други деца.
След това сме се преместили и връзките и с двете семейства са били прекъснати. Останахме аз, родителите ми и техните многобройни забежки. Непрекъснато посещаваха поредните си любовници или се затваряха в спалните си — ето как станах самостоятелно дете. Научих се да използвам микровълновата печка, наизустих разписанието на автобусите, за да мога да ходя до бакалията, набелязвах си дните от седмицата, в които вероятно някой от родителите ми щеше да има пари в брой в портфейла си, за да мога да си купувам разни дреболии от пазара. Мислиш си, че е изглеждало странно в очите на другите? Всеки път, когато някоя загрижена жена или касиерка ме питаше нещо в магазина, казвах, че майка ми ме чака в колата с бебето и не спирах да се преструвам. Вярваха ми, дори и през зимата. Усмихваха се и повтаряха каква прекрасна дъщеря и сестра съм.
Не само че си бях самодостатъчна, но и постепенно си изградих много ниско мнение за интелигентността на повечето хора. Бях на шест, когато родителите ми решиха да се възползват от брачната консултация. Не да я пробват, а да се възползват. Някакъв колега на баща ми му казал, че осигуровката покривала консултациите, а и на хартия изглеждали добре пред съдията и помагали да се ускори процедурата по развода. Един от съветите, които консултантът им дал, бил да предприемем семейно пътешествие, само ние тримата. Да отидем на някое забавно и специално място. Например лунапарк.