— Имаме ли нова информация от Едисън или Рамирес? — пита следователите, без да сваля очи от момичето.
— Едисън идва насам. Рамирес все още е в болницата с родителите на най-младата жертва — докладва една жена. Ивон не поглежда момичето в стаята дори и на мониторите. Има малка дъщеря у дома. Виктор се чуди дали да не я изтегли от случая — днес е първият ѝ работен ден след завръщането, но решава, че Ивон сама ще се оттегли, ако не може да се справи.
— Тя ли предизвика издирването?
— Нямало я е само два дни. Изчезнала в мола, докато пазарувала с приятели. Казват, че излязла от пробната, за да си вземе друг размер, и така и не се върнала.
Един издирван човек по-малко.
Снимаха всички момичета в болницата, дори и онези, които бяха починали по пътя или при пристигането, и ги провериха в базата данни за безследно изчезнали. Ще мине още време, преди резултатите да са готови. Когато агентите и лекарите попитаха онези от тях, които бяха в добро състояние, за имената им, те се обръщаха към това момиче, очевидно лидерката им, и повечето не продумваха. Няколко като че ли се поколебаха, преди да избухнат в ридания и да накарат сестрите да дотичат.
Но не и девойката в стаята за разпити. Когато я попитаха същото, тя се обърна на другата страна. На всички им се струва, че е единствената, която няма никакъв интерес да бъде намерена.
Което кара някои да се чудят дали изобщо е жертва.
Виктор въздиша и изпива последните капки кафе, смачква чашката и я хвърля в кошчето до вратата. Предпочита да изчака Рамирес — присъствието на още една жена в стаята винаги помага в подобни ситуации. Дали обаче може да си позволи да я изчака? Няма как да предвиди колко време ще остане с родителите и дали още майки и бащи няма да се струпат в болницата, след като предоставят снимките на медиите. Ако изобщо ги предоставят, поправя се той и се намръщва. Мрази тази част, мрази снимки на жертви да се развяват по телевизионни екрани и вестници, така че пострадалите никога да не могат да забравят какво им се е случило. Дано поне отложат суматохата, докато не получат липсващата информация.
Вратата се отваря и се затръшва зад него. Стаята е звукоизолирана, но стъклото леко се разтриса. Момичето рязко се изправя и присвива очи към огледалото, а вероятно и към онези, които знае, че се намират зад него.
Виктор не се обръща. Никой не затръшва врати така, както Брандън Едисън.
— Нещо ново?
— Открили са съвпадения с няколко съвсем скоро докладвани безследно изчезнали и родителите пътуват насам. Засега става въпрос само за Източното крайбрежие.
Виктор сваля снимката от стъклото и я слага обратно в джоба на сакото си.
— Нещо друго за момичето?
— Някои от останалите я нарекоха Мая, след като бе доведена тук. Няма фамилия.
— Истинското ѝ име?
Едисън изсумтява.
— Съмнявам се. — С мъка закопчава якето си над тениската си на „Редскинс“1. След като откликналият на сигнала екип намери оцелелите, прекъснаха почивката на хората на Виктор, за да поемат случая. Познавайки вкуса на Едисън, Виктор е благодарен, че на блузата му няма голи жени. — Наш екип преглежда основната къща, за да види дали копелето не е запазило някакви лични вещи на жертвите.
— И двамата ще се съгласим, че е държал в себе си доста от най-личните им притежания.
Едисън като че ли си спомня какво е видял в имота и не спори.
— Защо точно тя? — пита той. — Рамирес казва, че има и други с не толкова лоши наранявания. По-уплашени и може би по-склонни да говорят. Тази ми изглежда костелив орех.
— Другите момичета се отнасят към нея с респект. Трябва да разбера причината. Би следвало отчаяно да искат да се приберат у дома, но защо тогава я гледат по този начин и отказват да отговарят на въпросите?
— Мислиш, че може да е част от всичко?
— Това е нужно да узнаем. — Виктор взема бутилка вода от плота и дълбоко си поема дъх. — Добре. Да поговорим с Мая.
Момичето се обляга на стола, когато влизат в стаята за разпити. Увитите ѝ в марля пръсти са сплетени на корема. Позата ѝ не е толкова защитна, колкото Виктор очаква, а от смръщеното лице на партньора му става ясно, че и той е озадачен. Очите ѝ се стрелват към агентите и попиват всички подробности. Мислите ѝ се подреждат логически в главата, но нито една от тях не е изписана на лицето ѝ.