Като начало новините са добри. Вероятно е прекалено да се надяват, че сенаторът ще бъде принудена да кацне някъде по пътя заради лошото време. Виктор клати глава и се обляга в стола си. Сенаторът все още не е тук, ще се занимават с нея, когато пристигне.
— Скоро ще направим почивка, за да хапнем, но преди това имам още един въпрос.
— Само един?
— Кажи ни как се озова в Градината?
— Това не е въпрос.
Едисън плясва нетърпеливо по бедрото си, но Виктор отново проговаря.
— Как се озова в Градината?
— Бях отвлечена.
Има три дъщери тийнейджърки, затова буквално чува неизреченото „очевидно“ в края на изречението.
— Инара.
— Наистина си те бива.
— Моля те.
Тя въздъхва, качва краката си на ръба на стола и обвива глезени с превързаните си ръце.
„Вечерна звезда“ беше доста хубав ресторант. Само с резервации, освен когато клиентите бяха малко, но цените бяха достатъчно високи и повечето хора не влизаха ей така от улицата, за да похапнат. В нормални вечери сервитьорите носеха фракове, а сервитьорките — черни рокли без презрамки, с декоративни якички и маншети като на фраковете. Дори имахме папийонки, които бяха много трудни за връзване — не ни позволяваха да си слагаме такива с безопасни игли.
Гилиан знаеше как да се грижи за неприлично богатите, така че им позволяваше да наемат целия ресторант за специални поводи и изискваше персоналът да бъде облечен в костюми, когато това се случваше. Имаше няколко основни правила — Гилиан теглеше чертата пред непристойния вид, — но изборът на костюми беше в широки граници. Наемателите ги осигуряваха, ние ги обличахме и след това си оставаха за нас. Винаги ни предупреждаваше отрано, ако се налагаше да носим костюми, за да си разменим смените, в случай че не можем да го понесем.
Две седмици преди шестнайсетия ми рожден ден — или двайсет и първия ми, както знаеха момичетата — ресторантът бе нает от човек, който щеше да събира средства за някакъв театър. Първото представление щеше да бъде „Мадам Бътерфлай“ и всички се бяхме облекли според случая. Тогава, по молба на клиента, щяха да работят само момичетата. На всички ни бяха раздадени черни рокли с огромни криле от тел и коприна, които се закрепваха с ластик и силикон — мамка му, процесът беше тежък, — и задължително трябваше да сме с вдигнати коси.
Единодушно се съгласихме, че все пак е по-приемливо в сравнение с пастирските костюми от репетицията за сватба в стил Гражданска война, когато бяхме с кринолини на вечерята — накрая, когато ни писна да заемат цял ъгъл от апартамента ни, ги превърнахме в коледни свещници. Дори да се налагаше да отидем на работа часове по-рано, за да си сложим проклетите крила, останалото не беше чак толкова зле, пък и след това можехме отново да си носим роклите. Признавам обаче, че да обслужваш маси с огромни криле на гърба, създаваше големи неудобства. Когато сервирахме основното и вече можехме да се оттеглим в кухнята по време на представянето на благотворителната кауза, повечето не знаехме дали да псуваме, или да се смеем. Много от нас правеха и двете.
Управителката ни Ребека въздъхна, отпусна се на една табуретка и си вдигна краката на най-близката щайга. Бременността ѝ бе направила ходенето на високи токчета невъзможно и ѝ бе спестила унижението от носенето на криле.
— Това трябва да излезе от мен — простена тя.
Промъкнах се зад табуретката, доколкото ми позволяваха крилете, и започнах да разтривам стегнатите ѝ рамене и гърба ѝ.
Хоуп надникна иззад летящата врата.
— Дали и някой друг мисли, че главният домакин на събитието съвсем става за чукане, макар да е старец?
— Не е чак старец и внимавай какво говориш — сгълча я Уитни. Имаше думи, които Гилиан предпочиташе да не използваме на работа, дори и в кухнята, и „чукане“ беше една от тях.
— Е, синът му изглежда по-стар от мен, значи е старец.
— Тогава зяпай сина.
— Не, благодаря. Той е секси, но има нещо сбъркано в него.
— Не те заглежда?
— Даже много заглежда, и то не само мен. Доста е сбъркан. По-скоро бих изчукала с поглед стареца.
Останахме в кухнята, говорехме си и си измисляхме клюки за гостите до антракта на презентацията, когато започнахме да обикаляме залата, да доливаме чашите, да разнасяме бутилки с вино и подноси с десерти. На масата на домакина успях добре да огледам стареца на Хоуп и неговия син. Веднага разбрах какво има предвид за сина. Беше красив, мускулест, с правилни черти, тъмнокафяви очи и тъмнорусата коса на баща си, която подхождаше на загорялата му кожа.