Насред един от монолозите на Маренка като Пък предната врата се отвори с трясък и Ейвъри се появи с малък вързоп на рамо. Маренка спря и ме погледна. Очите ѝ, оградени от татуировка на Anartia jatrophae, бяха ококорени. Станах и отидох до нея, наблюдавайки как Ейвъри тича към Градината. След малко Градинаря и Дезмънд също се приближиха до нас.
— Доведох нова! — обяви Ейвъри с широка усмивка. Отърси товара от рамото си и го остави да падне на земята. — Намерих я и я хванах. Виж, татко! Виж какво намерих за нас!
Градинаря бе съсредоточил цялото си внимание върху по-големия си син, затова коленичих и развих одеялото с треперещи ръце. Няколко от Пеперудите извикаха: „О, мили боже, мамка му!“.
Момичето вътре дори още не бе достигнало до пубертета. По едното ѝ слепоочие имаше засъхнала кръв, светлата ѝ кожа бе насинена, виждаха се и други отоци, драскотини и белези, които се разкриха под разкъсаните ѝ дрехи, щом изцяло развих одеялото. По бедрата ѝ и материята около тях имаше много кръв. Мамка му, на бельото ѝ бе изписано „Събота“ — просто знаеш, че не произвеждат такова в големи размери. Една много неадекватна част от мозъка му установи, че беше четвъртък.
Дребно момиче с кльощави крайници. Все още растеше, сякаш внезапно щеше да дръпне на ръст. Хубава по детски начин, с раздърпана опашка, в която бе прибрана медната ѝ на цвят коса, но много, много млада. Отново я завих в одеялото, за да скрия кръвта, и я прегърнах, останала напълно без думи.
— Ейвъри — шокирано прошепна Градинаря. — Какво, по дяволите, си направил?
Никак не исках да ставам част от този разговор. Данел ми помогна да се изправя с момичето на ръце, като придържаше главата ѝ.
— Блис, може ли да вземем роклята ти с гръб?
Тя кимна и побягна към стаята си.
С Данел бързо тръгнахме към моята спалня, където съблякохме момичето, изхвърлихме разкъсаните ѝ дрехи в шахтата за пране и след това я изкъпахме. Трябваше да измия кръвта от бедрата ѝ и внимателно да впръскам вода в слабините ѝ, за да отмия течностите и парченцата разкъсана тъкан. През това време Данел повръщаше в тоалетната. Върна се, покрила устата си с трепереща ръка.
— Още дори няма косми долу — прошепна тя.
Нямаше косми между краката и под мишниците, нямаше гърди или ханш. Определено беше само дете.
Данел я вдигна, за да измия косата ѝ. Дотогава Блис се бе появила с роклята си — единствената дреха, която можеше да стане на момичето и напълно да я покрие, макар да ѝ бе малко широка, — така че я подсушихме, облякохме и завихме в леглото ми.
— След като вече е тук, мислиш ли, че… — Дори Блис не можеше да изрази опасенията ни.
Поклатих глава, докато разглеждах ръката на момичето. Няколко от ноктите ѝ бяха счупени. Сигурно се бе борила.
— Няма да я докоснат.
— Мая….
— Няма да я докоснат.
Болезнен вик отекна през Градината и ние трепнахме.
Но не беше женски, затова не помръднахме.
При този звук другите момичета се разбягаха и започнаха да се тълпят в моята стая. Накрая трябваше да им кажа да излязат. Нямахме представа кога детето щеше да се събуди — щеше да е ужасено и да го боли, и наистина не беше необходимо да го зяпат над двайсет души. Останаха само Данел и Блис. Данел все гледаше да застане зад момичето, за да не види първо нейното лице.
Библиотеката от дясната ми страна обаче не скриваше напълно Лионет.
Блис дръпна пердето на тоалетната ми докъдето можа, вдигна долния му край и го захвана с няколко книги. Ако човек знаеше, че е там, все още можеше да види косата и извивката на гърба ѝ, но не и ако не предполагаше за наличието на витрината.
И зачакахме.
Блис отиде да вземе бутилки с вода, като успя да принуди със заплахи Лорейн да ѝ даде няколко аспирина. Нямаше да помогнат много в дългосрочен план — действаха страхотно срещу главоболието, причинено от опиатите, но в случая не то представляваше проблем. Поне бяха по-добре от нищо.
Тогава на прага ми се появи Градинаря. Погледна към стената и набраното перде, после към момичето в леглото, кимна и бръкна в джоба си. Извади малко дистанционно и след минута стените от двете страни се спуснаха, като вдигната остана само предната.
— Как е тя?
— В безсъзнание — отвърнах кратко. — Била е изнасилена, удряна е силно по главата и има безброй други наранявания.