Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама
Рама #3
Благодарности
Много хора ни оказаха ценна помощ при написването на тази книга. На първо място сред тях е нашият редактор Лу Ароника. Ранните му бележки оформиха конструкцията на целия роман, а проникновената окончателна редакция подсили протичащото действие.
Нашият добър приятел и свръхматематик Гери Снайдер отново ни направи неоценима услуга, заемайки се великодушно с всички технически проблеми, било то дребни или съществени. Ако медицинските откъси в разказа са точни и правдоподобни, заслугата е на доктор Джим Уилерсън. За всички неточности в тези пасажи отговорност носят само авторите.
При започването на работата по романа Джихей Акита положи всички усилия, за да ни помогне да открием подходящото място за японските сцени. Той гореше от желание да обсъжда надълго и нашироко обичаите и историята на своята нация. В Тайланд госпожа Ватхарее Монвибоон се оказа превъзходният гид към чудесата на тази страна.
В значителна степен романът третира жените и по-специално техните мисли и чувства. Както Бебе Бардън, така и Стейси Ами бяха винаги на разположение да обсъждат женската природа. Госпожа Бардън ни беше от особена полза с идеята си за живота и поезията на Бенита Гарсия.
И Стейси Кидо Лий има съществен принос за „Градината на РАМА“. Но най-важна от всичко си остана безкористната й подкрепа на цялото начинание. По време на написването на романа Стейси роди четвъртия си син, Тревис Кларк Лий.
Стейси, благодарим ти за всичко!
Дневникът на Никол
1.
29 декември, 2200
Преди два часа, в 10.44 земно време по Гринуич, Симон Тиасо приветства Вселената. Беше невероятно преживяване. Въобразявах си, че и преди съм изпитвала някои силни усещания, но нищо в живота — нито смъртта на майка ми, нито златният олимпийски медал от Лос Анжелис, нито трийсет и шестте часа, прекарани с принц Хенри, нито дори раждането на Женевиев под бдителния поглед на баща ми в болницата в Тур не беше толкова дълбоко, колкото радостта и облекчението ми, когато най-сетне чух първия плач на Симон.
Майкъл беше предсказал, че ще се роди на Коледа. По характерния си мил начин той ми обясни, че според него с появата на бял свят на нашето космическо дете в предполагаемия ден на раждането на Исус Господ се готви да ни „даде знак“. Ричард го взе на присмех. Той го прави винаги щом Майкъл се увлече в своята религиозна разпаленост. Но когато в навечерието на Коледа аз усетих първите силни контракции, дори и Ричард стана вярващ.
На Бъдни вечер спах на пресекулки. Малко преди да се събудя, сънувах дълбок и ярък сън: както се разхождах край нашето езерце в Бовоа и си играех с любимия ми паток Дюноа и неговите диви другари, чух да ме вика един глас. Не можех да го разпозная, но някак си разбирах, че говори жена. Тя ми каза, че раждането ще бъде изключително трудно, че ще имам нужда и от последната си капка сили, за да може моето второ дете да се появи на бял свят.
На самата Коледа, след като си разменихме простичките подаръци, които всеки от нас скрито беше поръчал на рамианите, аз започнах да тренирам Майкъл и Ричард за всевъзможни спешни случаи. Сега си мисля, че Симон наистина щеше да се роди на Коледа, ако моят предпазлив ум не беше толкова нащрек от обстоятелството, че двамата мъже не са дори най-бегло подготвени да ми окажат помощ в случай на някакво усложнение. Вероятно само моята воля отложи раждането на бебето през тези последни два дни.
Едно от усложненията, които обсъждахме на Коледа, беше напречното предлежание1. Преди няколко месеца, когато неродената ми дъщеричка все още имаше някаква свобода на движение в матката, аз бях почти сигурна, че е разположена с главата надолу. Но си мислех, че последните няколко седмици, преди да заеме родово положение, тя може да се е извъртяла. Оказах се права само донякъде. Тя съумя да тръгне по родовия канал с главата напред, но лицето й бе извърнато нагоре към корема ми и след първата сериозна поредица от контракции върхът на мъничката главичка се вклини болезнено в моя таз.
При тези обстоятелства в някоя болница на Земята лекарят вероятно щеше да предприеме цезарово сечение. Съвсем сигурно втори лекар щеше да стои нащрек за развиващ се стрес на плода и отрано щеше да е пуснал в ход целия роботизиран инструментариум в усилие да извърти главата на Симон, преди да се е вклинила в това неблагоприятно положение.
1
предлежание — нормално бебето се ражда с главата надолу и с лице, обърнато към гърба на майката. При напречното предлежание плодът е разположен перпендикулярно спрямо родовите пътища и раждането му по физиологичен начин е невъзможно. — Б.пр.