Симон все още спеше и не беше никак доволна, когато я разбудих. На всичкото отгоре беше и гладна, но прецених, че биотът богомолка нямаше да ме остави да я накърмя. Така че Симон плачеше на пресекулки, докато нас ни подкарваха вкупом през пещерата на резервоара.
На пътеката по ръба на резервоара ни чакаше втора богомолка. В странните си ръце тя държеше прозрачни шлемове. Трябва да беше нещо като контрольор, защото не ни позволи да слезем до хамаците, преди да направи проверка и да се убеди, че шлемовете са правилно поставени върху главите ни. Пластмасовото (или стъклено) съединение в предната част на шлема е направено изключително добре, през него се вижда превъзходно. Дъната на шлемовете също са изключителни. Те са от леплив каучукообразен материал, който прилепва много плътно към кожата и създава непропусклив изолационен слой.
Лежахме в хамаците едва от тридесет секунди, когато мощна вълна ни притисна надолу към преплетените елементи с такава сила, че потънахме наполовина в празния резервоар. Миг по-късно тънки влакна (сякаш изникваха от материята на хамаците) се увиха около телата ни, оставяйки свободни само ръцете и шиите. Хвърлих поглед към Симон да видя дали не плаче, но на лицето й цъфтеше голяма усмивка.
Резервоарът вече беше започнал да се пълни със светлозелена течност. След по-малко от минута бяхме заобиколени от нея. Плътността й беше приблизително като тази на телата ни, защото плувахме на повърхността й, докато капакът не беше затворен и течността не изпълни изцяло обема на резервоара. Макар че възможността да се намираме в опасност ми се струваше малко вероятна, аз действително се изплаших, когато капакът се затвори над главите ни. У всекиго от нас се крие частица клаустрофобия.
Мощното ускорение продължи през цялото време. За щастие във вътрешността на резервоара не беше съвсем тъмно. По капака му бяха разпръснати миниатюрни светлинки. Можех да виждам Симон край себе си, тялото й подскачаше като шамандура. Можех да различа дори и Ричард в далечината.
Прекарахме в резервоара повече от два часа. Когато престоят ни приключи, Ричард беше много възбуден. Той ни заяви, че според него току-що сме приключили „тест“, от който да се разбере как можем да издържим „прекомерни“ натоварвания.
— Те не са удовлетворени от нищожните ускорения, които сме понасяли до този момент — обясни ни многословно. — Рамианите искат наистина да увеличат скоростта. За тази цел космическият кораб трябва да бъде подложен на продължителни и високи же-натоварвания. Резервоарът е бил създаден, за да ни осигури задоволително поглъщане на удара, така че нашата биологична конструкция да може да се приспособи към необичайната околна среда.
Ричард прекара целия ден в изчисления и преди няколко часа ни показа предварителните резултати от възстановяването на вчерашното „ускоряване.“
— Вижте! — извика той, като почти не беше в състояние да се сдържа. — През този кратък двучасов период ние сме променили скоростта си до седемдесет километра в секунда. Това е абсолютно невероятно за космически кораб с размера на Рама! През цялото време ускорението е било близо десет-же. — После ни се усмихна. — Този кораб притежава дяволски начин за бързо придвижване.
Когато тестът в резервоара приключи, аз въведох във всекиго от нас, включително в Симон, нов набор биометрични проби. Не открих нищо необичайно, най-малкото нищо, което да ме усъмни, но трябва да призная, че все още съм малко разтревожена как ще реагират телата ни на този стрес. Преди няколко минути Ричард ме сгълча.
— Със сигурност рамианите също ни наблюдават — рече той, с което ми показа, че биометрията според него е безсмислена. — Хващам се на бас, че са получили данните от онези влакна.
5.
19 юни, 2201
Речникът ми е беден да опиша преживяванията си от последните няколко дни. Думата „зашеметяващи“ например е бледа, за да предаде изцяло усещането за необичайност, което имах в онези дълги часове в резервоара. Единствените ми преживявания, които далечно напомнят на тях, бяха предизвикани от поемане на каталитични химически вещества: първия път, когато бях на седем години, по време на Поро-церемонията в Брега на слоновата кост, и неотдавна, след като изпих флакончето на Омех, докато се намирах на дъното на шахтата в Рама. Но тези две пътувания или видения, или каквото и да бяха, са отделни случаи със сравнително кратка продължителност. Неотдавнашните епизоди в резервоара продължиха с часове.