По време на една от последните ми халюцинации цветните вълни се разбиха на геометрични фигури, а те на свой ред преляха в човешки силуети, които маршируваха пред очите ми в колона по един. В яркозелена роба Омех оглавяваше процесията. Двете фигури в края също бяха на жени — героините на юношеството ми: Жана д’Арк и Елеонора Аквитанска. Когато дочух гласовете им, процесията се изгуби и сцената мигновено се смени. Неочаквано се озовах в малка гребна лодка, в мъглива ранна утрин, сред патешкото езерце край вилата ни в Бовоа. Започнах да треперя от страх и се разплаках неудържимо. Жана и Елеонора се появиха от мъглата и взеха да ме уверяват, че баща ми няма да се ожени за Хелън, английската дукеса, с която беше заминал да летува в Турция.
През една друга нощ цветната увертюра беше последвана от странно театрално представление някъде в Япония. Спектакълът халюцинация имаше само две действащи лица, които носеха на лицата си блестящи, изразителни маски. Единият мъж, облечен в каубойски костюм и вратовръзка, рецитираше стихове и притежаваше разкошно ясни и широко отворени очи с дружелюбно изражение, които можеха да се видят през отворите на маската му. Другият мъж приличаше ма самурай от седемнадесети век. Неговата маска беше с израз на постоянно недоволство. Той започна да заплашва както мен, така и колегата си от по-ново време. В края на тази халюцинация запищях, защото двамата мъже се срещнаха в средата на сцената и се сляха в една личност.
Някои от най-ярките халюцинаторни видения траеха само секунди. На втората или на третата нощ един гол Принц Хенри, набъбнал от желание, с тяло, оцветено в трептящо мораво, се появи за две или три секунди посред друго видение, в което яздех огромен зелен октопаяк.
По време на вчерашния сън часове наред нямаше никакви цветове. После, когато осъзнах, че съм невероятно гладна, от мрака изплува огромен плод, нещо средно между диня и пъпеш. Щом се опитах да хапна от него, веднага му пораснаха крака и офейка, изчезна сред неразгадаеми цветове.
Дали във всичко това има някакъв смисъл? Дали не мога да науча нещо за себе си или за своя живот от тези очевидно случайни излияния на ненасочения ми разум?
Спорът за значението на сънищата се води яростно вече почти три века и все още не е разрешен. Струва ми се, че тези мои халюцинации са много по-отдалечени от действителността дори отколкото са сънищата. В известен смисъл те са далечни братовчеди на двете психотични пътешествия, които направих навремето, а всеки опит да бъдат обяснени логично е абсурден. Но поради някаква причина аз продължавам да вярвам, че тези диви и на пръв поглед несвързани буйства на ума ми съдържат някаква фундаментална истина. Може би това е така; защото не мога да приема, че човешкият мозък има моменти, в които действа абсолютно без цел.
22 юли, 2201
Вчера най-сетне подът спря да се тресе. Ричард го беше предсказал. Когато преди два дни не влязохме в резервоара по обичайното време, Ричард основателно заключи, че маневрирането почти е приключило.
Значи навлизаме в друга фаза на невероятната ни одисея. Моят съпруг ни осведоми, че понастоящем пътуваме със скорост по-висока от половината скорост на светлината. Това ще рече, че на всеки две секунди покриваме разстоянието Земя — Луна.
В общи линии направлението е по посока на звездата Сириус, най-ярката същинска звезда в нощното небе на родната ни планета. Ако не маневрираме повече, ще пристигнем в околността на Сириус след още дванадесет години.
Изпитвам облекчение, че животът ни може да се върне към някакъв вид местно равновесие. Симон май издържаше дългите престои в резервоара без забележима мъка, но все пак не ми се вярва, че такова преживяване може да остане за едно дете без никакви последици. За нея ще е важно да възстановим ежедневието.
Когато съм сама, все още си мисля за ярките халюцинации през първите десет дни в резервоара. Признавам, че си отдъхнах с облекчение, когато най-накрая прекарах няколко „зони на здрача“ при пълно отнемане на сетивността, без в съзнанието ми да нахлуват безумни цветни схеми и несвързани видения. Вече бях започнала да се тревожа за разсъдъка си и, честно казано, бях повече от „зашеметена“. Макар че халюцинациите прекъснаха рязко, споменът за силата на тези видения все още ме държи нащрек всеки път, когато светлините по капака на резервоара изгаснат.
Като изключим онези първи десет дни, имах само още едно видение, но всъщност то може би е било твърде жив и ярък сън по време на нормален процес на спане. Независимо от факта, че в този случай изображението не беше така отчетливо, както при предишните, аз запомних всички подробности, защото то силно приличаше на една от халюцинациите ми в дъното на шахтата през миналата година.