В този последен сън или видение ние с баща ми присъствахме на концерт на открито на някакво непознато място. На сцената стоеше сам един стар господин от Ориента и свиреше на някакъв странен струнен музикален инструмент. За разлика от видението ми на дъното на шахтата този път ние с баща ми не се превърнахме в малки птички, които да отлетят към Шинон във Франция. Вместо това, видях как тялото на баща ми изчезва напълно, с изключение на очите му. След секунди се появиха още пет чифта очи и всички заедно образуваха във въздуха над мен шестоъгълник. Моментално разпознах очите на Омех и тези на майка ми, но другите три чифта бяха на непознати хора. От върховете на шестоъгълника те се бяха втренчили в мен, без да мигат, сякаш се опитваха да ми съобщят нещо. Точно преди музиката да спре, чух един отчетлив звук. Няколко гласа едновременно произнесоха думата „опасност“.
Какъв е произходът на моите халюцинации и защо само аз единствена от трима ни ги преживявам? Ричард и Майкъл също бяха лишени от сетивност и всеки от тях си призна, че „пред лицето му“ са плували някакви странни схеми, но техните видения никога не са били смислени. Ако е вярно предположението, че първоначално рамианите са ни инжектирали едно-две химически вещества с помощта на тънките влакънца, които се увиваха около телата ни, с цел да ни помогнат да заспим в чуждата заобикаляща ни среда, защо тогава само аз реагирах с толкова необуздани видения?
За Ричард и Майкъл отговорът е много прост: аз съм „податлив на опиати индивид с хиперактивно въображение“. Това обяснение изчерпва темата според двамата мъже. Те не говорят повече по въпроса и макар че са много учтиви, когато повдигна множеството спорни пунктове относно моите „пътувания“, вече не изглеждат заинтересувани. Можех да очаквам такъв вид реакция от Ричард, но не и от Майкъл.
Всъщност дори и нашият предсказуем генерал О’Туул не е напълно на себе си, откак започнахме сеансите в резервоара. Очевидно е бил свръхангажиран с нещо друго. Едва тази сутрин получих бегъл достъп до това, което ставаше в главата му.
След няколкоминутен тормоз с приятелски въпроси от моя страна той най-сетне започна бавно да говори:
— Без да съм го признавал съзнателно, винаги, при всеки нов пробив в науката, аз съм давал ново определение и граници на Бога. Бях успял да интегрирам към моя католицизъм една обща представа за рамианите, но с това всъщност просто разширих ограничената си дефиниция за Него. Сега се оказвам на борда на роботизиран космически кораб, който пътува със скорост, свързана с теорията за относителността и осъзнавам, че ще ми се наложи да дам пълна свобода на Бог. Само тогава Той може да бъде върховно същество за всички прашинки и процеси във вселената.
Явно в близко бъдеще предизвикателството на моя живот ще бъде в другата крайност. Ричард и Майкъл са се съсредоточили в мъчни за проумяване идеи — Ричард в царството на науката и инженеринга, а Майкъл в света на духа. Макар че се радвам от все сърце и душа на обнадеждаващите идеи, генерирани от тях в индивидуалното им дирене на истината, някой все пак трябва да се грижи за ежедневните неща. В края на краищата и тримата носим отговорност за подготовката на единствения представител на следващото поколение за живота й на възрастен. Изглежда задълженията на основен родител все пак се падат на мен.
Това е отговорност, която поемам на драго сърце, Когато Симон ми се усмихне лъчезарно по време на някое прекъсване в кърменето, аз вече не се унасям в мисли за халюцинациите и за мен няма толкова голямо значение дали има Бог или няма, дали рамианите са разработили метод за използване на водата като ядрено гориво. В този момент единственото нещо, което е от значение, е, че аз съм майката на Симон.
31 юли, 2201
На Рама определено настъпва пролетта. Затоплянето започна веднага щом маневрата приключи. Към края температурата на повърхността беше стигнала до двадесет и пет градуса под нулата и вече бяхме започнали да се питаме колко още може да се понижи външната температура, преди термосистемата на нашата пещера да бъде натоварена до крайност. Оттогава температурата се покачва стабилно, почти с градус на ден. При тази скорост след още две седмици ще преминем точката на замръзване.