Вече се намираме извън Слънчевата система, в почти абсолютния вакуум, който изпълва огромните пространства между съседните звезди. Нашето Слънце е все още господстващият обект на небето, но нито една от планетите му не се забелязва. Два или три пъти седмично с помощта на телескопичните данни Ричард търси признаци за появата на кометите от Облака на Оорт, но досега не е видял нищо.
Откъде ли идва топлината, която подгрява нашето превозно средство? Нашият главен инженер Ричард Уейкфийлд имаше готово обяснение, когато вчера Майкъл му зададе този въпрос.
— Същата ядрена система, която преди осигуряваше огромните промени в скоростта, вероятно произвежда и топлината. Рама трябва да има два различни операционни режима. Когато се намира в съседство с топлинен източник, например звезда, тя изключва главните си системи, включително двигателя и термичния контрол.
Двамата с Майкъл поздравихме Ричард за забележително правдоподобното обяснение.
— Но — запитах аз — остават още много други въпроси. Защо, например, са необходими две отделни инженерингови системи? И защо изобщо се изключва главната?
— По този въпрос имам само догадки — отвърна Ричард с обичайното си ухилване. — Може би главните системи се нуждаят от периодични ремонти, а те могат да бъдат осъществени само ако има външен източник на топлина и мощност. Виждали сте как различите биоти поддържат повърхността на Рама. Може би има друга група биоти, които се занимават изцяло с експлоатацията на главните системи.
— Аз имам друга идея — изрече бавно Майкъл. — Вярваш ли, че те са възнамерявали да бъдем на борда на космическия ни кораб?
— Какво искаш да кажеш? — запита Ричард. Дълбока бръчка проряза челото му.
— Според теб присъствието ни тук случайно ли е? Дали можем да приемем за случайност факта, че няколко представители на човешката раса в този момент се намират на борда ма Рама, ако изчислим всички вероятности това да се случи и отчетем спецификата на нашия вид?
Логиката на разсъжденията на Майкъл ми харесваше. Той намекваше, макар че все още сам ме го осъзнаваше напълно, че може би рамианите, са не само гении по отношение на строгата наука и машиностроенето. Може би знаеха това-онова и за вселенската психология? Ричард не внимаваше.
— Да не би да намекваш — попитах, — че в съседство със Земята рамианите нарочно са използвали второстепенните системи, очаквайки по този начин да ни подмамят за среща?
— Това е абсурдно — тутакси изрече Ричард.
— Но, Ричард — възрази Майкъл, — какви щяха да бъдат вероятностите за контакт, ако рамианите се бяха врязали в нашата система със скорост, доближаваща се значително до тази на светлината, ако бяха обиколили Слънцето и после бяха продължили нататък по техния увеселителен път? Абсолютно никакви. И както ти самият посочи, може би на този кораб има и други „чужденци“, ако можем да наречем себе си така. Съмнявам се, че са много видовете, които имат възможността…
По време на едно прекъсване на разговора напомних на двамата мъже, че Цилиндричното море скоро ще започне да се топи отдолу и непосредствено след това ще възникнат урагани и приливни вълни. По-късно всички се съгласихме, че ще се наложи да си върнем лодката, която беше от отдалечената страна на Бета.
Прекосяването на леда в двете посоки отне на мъжете малко повече от дванадесет часа. Когато се завърнаха, вече беше настъпила нощта. Още щом Ричард и Майкъл пристигнаха в пещерата, Симон, която вече напълно осъзнава заобикалящата я действителност, протегна ръце към Майкъл.
— Виждам как някой се радва, че съм се завърнал — изрече закачливо Майкъл.
— Докато е само Симон… — каза Ричард. Изглеждаше странно напрегнат и резервиран.
Особеното му настроение продължи и снощи.
— Какво има, скъпи? — попитах аз, когато останахме сами на матрака. Не ми отвърна веднага, така че го целунах по бузата и зачаках.
— Майкъл — промълви най-сетне той. — Едва днес, докато носехме лодката по леда, осъзнах, че Майкъл е влюбен в теб. Трябва да го чуеш. Говори само за теб. Ти си съвършената майка, съвършената съпруга, съвършеният приятел. Дори призна, че ми завижда.
Известно време галих Ричард и размишлявах какво да му отговоря.
— Мисля, че придаваш прекалено голямо значение на няколко обикновени забележки, скъпи. Майкъл просто е изразил искрените си чувства. Аз също много го харесвам…