Не след дълго Ричард проумя, че двойката чуждоземци го развеждат из обителта на мирмикотките. Обиколката бе планирана с логика. Първата спирка, много кратка, бе един склад за манни дини. Ричард видя как две вагонетки натоварени с манни дини се плъзгат по жлебовете в асансьор, подобен (или същия) като този, с който се бе спуснал предишния ден.
След още пет минути спортно ходене Ричард навлезе в съвършено различаващ се отдел от бърлогата на мирмикотките. Докато в предишната част стените бяха предимно металносиви или бели (като се изключеше неговата стая), тук и помещенията, и коридорите бяха богато украсени — с цветове, с геометрични фигури или и двете. В една просторна зала, приблизително с размерите на театър, се помещаваха три басейна, изпълнени с някаква течност. Тук имаше около стотина мирмикотки, половината от тях явно плуваха в басейните (над водата оставаха само стълбчетата с очите и горната част на черупките им). Другата половина или седяха на стеничките между басейните или се трупаха пред странна конструкция в далечния край на помещението.
Всъщност дали плуваха? Когато ги загледа по-отблизо, Ричард забеляза, че съществата изобщо не се движат из басейна. Просто се потапят на дадено място и остават под течността няколко минути. В два от басейните течността бе доста гъста, с консистенцията на хранителна земна кремсупа, а третият — прозрачен й бистър басейн — почти сигурно съдържаше вода. Ричард проследи как една от мирмикотките се премества от единия от гъстите басейни в този с водата и после в другия гъст басейн. Какво правят и защо ме доведоха тук?
Сякаш в отговор на този въпрос една от мирмикотките го потупа по гърба. Тя посочи Ричард, сетне басейните, сетне към устата на Ричард. Той нямаше никаква представа какво му казва. В резултат мирмикотката-водач се спусна по наклона към басейна и се потопи в единия от басейните с по-гъста течност. Когато се завърна, застана на задната двойка крайници и посочи към прищипванията между сегментите на мекото, кремаво коремче.
Очевидно за мирмикотките бе много важно Ричард да проумее какво става в басейните. При следващото спиране той стана свидетел как група мирмикотки и високотехнологични машини стриват някакъв влакнест материал, после го смесват с вода и други течности, за да произведат рядка каша, която приличаше на онази в басейните. Най-накрая единият от чуждоземците потопи пръст в кашата и после докосна устните на Ричард. Сигурно ми казват, че басейните са за хранене. Значи в края на краищата не ядат манните дини. Или най-малкото диетата им е по-разнообразна? Всичко това е много странно.
Скоро тичаха отново към друг отдалечен район на поселището. Тук Ричард видя тридесет или четиридесет по-дребни същества, очевидно млади мирмикотки. Под надзора на възрастни екземпляри те се занимаваха с различни неща. На външен вид малките приличаха на големите с едно изключение — нямаха черупки. Ричард заключи, че твърдото горно покритие вероятно се образува по съществата едва когато растежът им завърши. Предположи, че в момента наблюдава някакъв еквивалент на училищно обучение или отглеждане в детска градина, но, разбира се, нямаше начин да го провери. В едно обаче бе сигурен — чу младите да повтарят в един глас поредица от звуци, издадени от един възрастен екземпляр.
След това Ричард и неговите екскурзоводи се возиха на ескалатора. Някъде на двадесетото ниво съществата слязоха, прекосиха откритото преддверие, втурнаха се по коридора и спряха в просторен завод, изпълнен с мирмикотки и машини, заети с внушителен брой манипулации. Неговите водачи сякаш винаги бързаха, така че за Ричард бе трудно да проумее някои от процесите по-подробно. Заводът много приличаше на земните. Имаше различни шумове, миризми на химикали и метали, вой на разговарящи помежду си мирмикотки. На едно място Ричард видя двойка мирмикотки да поправят товарен кран, подобен на машината, която бе видял предишния ден в склада за манни дини.
В един от ъглите на фабриката имаше специална зона, която бе отделена от останалата дейност. Макар водачите му да не тръгнаха в тази посока, любопитството на Ричард бе възбудено. Никой не го спря, когато пресече бариерата към тази зона. В голям куб една мирмикотка наблюдаваше автоматизиран производствен процес.
От едната посока на конвейерна лента в помещението постъпваха дълги, тънки, начленени парчета лек метал или пластмаса. На друг конвейер, от съседен куб, постъпваха малки сфери с диаметър около два сантиметра. Там, където лентите се сливаха една в друга, от тавана висеше една голяма правоъгълна машина, поместена в рамка. Тя се спускаше върху частите, издавайки характерен всмукващ звук. Тридесет секунди по-късно мирмикотката караше машината да се отдръпне и на лентата падаха двойка многокраки, с крачка, сгънати около тялото. Сетне те скачаха в кутия, наподобяваща картон за яйца.