Изображенията от спомените му ставаха все по-ясни, а заедно с това Ричард откри, че си припомня и чувствата, свързани с тези образи. Сякаш отново преживяваше всичко изцяло. В един от периодите на възстановяване на миналото той си припомни не само завладяващата любов и обожание, които бе изпитал, когато за първи път видя Сара Тайдингс на сцената, но също трепета и възбудата от тяхното ухажване, включително и разюзданата страст на първата им любовна нощ. Тогава той бе останал без дъх; но и сега, много години по-късно, обвит от едно извънземно същество, наподобяващо плетеница от нерви, Ричард реагира не по-малко експлозивно.
Много скоро настъпи моментът, когато Ричард сякаш вече нямаше власт кои спомени да изплуват в мислите му. В началото вярваше, че нарочно си е припомнил Никол, децата, дори ухажването на младата Сара Тайдингс, само и само да не е нещастен. Сега — представяше си, че разговаря с мрежата — когато ти опресни паметта ми… Господ знае по какви причини сякаш започваш да я изучаваш.
Часове наред Ричард се наслаждаваше от насилственото изчитане на спомените си и особено на откъсите, които обхващаха дните на неговото студентство в Кеймбридж и Космическата Академия, когато всичко бе пропито с непрекъсната наслада от новите познания. Квантовата физика, камбрианската експлозия, теорията на относителността, статистиката, дори отдавна забравените думи от уроците по немски — всичко това припомни на Ричард колко много от щастливите му дни се дължаха на възбудата от учението. В друго, доставящо особено удоволствие възпоминание, мислите му скачаха с лекота от пиеса на пиеса — направи преглед на всяко живо представление на Шекспир, на което бе присъствал от десет до седемнадесетгодишна възраст. Всеки човек има нужда от герой — помисли Ричард, след като платното от сцени бе изчезнало, — Като стимул да даде най-доброто от себе си. Моят герой бе Уилям Шекспир.
Някои от спомените бяха болезнени, особено онези от детството. В един от тях Ричард отново бе на осем години и седеше на пейката край малката маса в семейната трапезария. Атмосферата бе напрегната. Баща му, пиян и ядосан на света, ги гледаше свирепо, докато те се хранеха в мълчание. По невнимание Ричард разля малко супа и секунда по-късно ръката на баща му го зашлеви силно по бузата, прекатури го от пейката и го запрати в ъгъла на стаята, разтърсен от ужас и шок. Не се беше сещал за този миг от години. Ричард не успя да сдържи сълзите си, когато си припомни колко безпомощен и уплашен се чувстваше навремето около своя невротичен и злоупотребяващ с властта си баща.
Един ден неочаквано започна да си възстановява детайли от дългата одисея из РАМА II и страхотното главоболие едва не го ослепи. Видя се в странно помещение, заобиколен от три или четири октопаяка. В него бяха имплантирани десетина датчици и други инструменти. Течеше някакъв опит.
— Спри, спри — изкрещя Ричард и с внезапната си възбуда разруши мисловната картина. — Главата ми се пръска!
Като по някакво чудо главоболието започна да намалява и в спомените си той отново се озова сред октопаяците. Припомни си дългите дни на разни тестове и дребните живи същества, които бяха въведени в тялото му. Припомни си също и особена поредица от сексуални експерименти, в които бе подложен на разни видове външна стимулация след еякулация.
Ричард бе стреснат от тези нови възпоминания. Никога по-рано не бе имал достъп до тях, никога, откакто се бе събудил от комата, в която го откри семейството му в Ню Йорк. Сега си спомням и други неща за октопаяците — помисли развълнуван. — Те разговаряха чрез цветове, които се извиваха около главата им. В основни линии бяха приятелски настроени, но бяха твърдо решени да научат всичко възможно за мен. Те…
Мислената картина изчезна и главоболието се върна. Влакънцата от мрежата, току-що се бяха отдръпнали. Ричард бе изтощен и бързо заспа.
След много дни на следващи един след друг спомени изчитането рязко прекъсна; Мислите на Ричард, вече не бяха движени от действаща външна сила. Продължителни периоди от време влакънцата оставаха неприкачени.
Мина седмица, без да се случи нищо. През втората седмица обаче на двадесетина сантиметра от главата на Ричард започна да се развива един необичайно кръгъл и много по-нагъсто обвит от останалите, нормални струпвания, ганглиен. Нарастването му продължи, докато стигна размера на баскетболна топка. Малко след това огромното кълбо простря стотици нишки, които пронизаха кожата по цялата обиколка на главата му. Най-накрая — помисли Ричард, пренебрегвайки болката, причинена от нашествието на влакънцата в мозъка му — ще разбера за какво е било всичко.