Тутакси пред погледа му изплуваха някакви картини, макар че бяха толкова неясни, че не можеше да различи нищо. Много скоро обаче качеството на мисловната картина се подобри, защото той изнамери сполучлив, примитивен начин да контактува с паяжината. В мига, когато в мозъка му се появи първото изображение, Ричард заключи, че мрежата, която дни наред бе чела записаното в мислите му, сега се опитва да напише нещо там. Но очевидно паяжината нямаше как да измери качеството на изображението, което получаваше Ричард. Спомняйки си за посещенията при очния лекар, когато бе момче, и схемата за свръзка, чийто краен резултат бяха уточнените контактни лещи, Ричард използва пръстите си, за да покаже на мрежата кога промяната в процеса на предаване прави образа по-ясен или по-лош. По този начин скоро бе в състояние да „види“ това, което чуждоземците се опитваха да му покажат.
Първото изображение бе снимка на планета, направена от космически кораб. Светът бе закрит от облаци, имаше две луни-лилипути и една далечна, самотна жълта звезда като източник на светлина и топлина: това бе очевидно — родната планета на присадената паяжина. Редицата от последвали картини разкри пред Ричард разнообразни ландшафти от нея.
В родния свят на присадките мъглата бе вездесъща. На повечето изображения под нея се виждаше кафява, лишена от камък, гола повърхност. Само по крайбрежната ивица, където безплодната почва се срещаше със зелените води на езера й океани, имаше някакви признаци на живот. В един от тези оазиси Ричард видя не само птицеподобни, но и впечатляващ калейдоскоп от други живи същества. Той можеше да прекара дни в изучаването само на една или две от тези картини, но тяхната последователност и скоростта на редуване не бе в негов контрол. Беше сигурен, че мрежата цели нещо с този разговор и първите картини са само едно въведение.
На всички останали изображения се представяше или птицеподобно, или мирмикотка, или присадена паяжина, или съчетание от четирите. Както се разбираше, всички сцени изобразяваха „нормалния живот“ на родната им планета и бяха примери на обща тема „симбиоза между видовете“. На някои от картините бе показано как птицеподобните защитават подземните колонии на мирмикотките и присадките от нашествието на малки животни и растения. Други представяха как мирмикотките се грижат за новоизлюпените птицеподобни или как превозват големи количества манна диня до могила на птиците.
Ричард се обърка, когато видя няколко картини, изобразяващи манни дини, заровени във вътрешността на присадените паяжини. Защо ли мирмикотките ще залагат яйцата си тук? За защита? Или може би тази странна паяжина е някакъв вид мислеща планета?
От видяното дотук у Ричард бе създадено непоклатимото убеждение, че в йерархичен смисъл присадките са доминиращия вид от трите. Всички картини подсказваха, че както мирмикотките, така и птицеподобните почитат паяжинестите същества. Да не би по някакъв начин тези мрежи да мислят за всичко вместо мирмикотките и птицеподобните? — питаше се той. — Какви невероятни симбиотични отношения… Как, за бога, са могли да се развият?
В поредицата, която му бе представена, имаше няколко хиляди кадъра. След като бе повторена два пъти, нишките се отделиха от Ричард и се завърнаха в гигантския ганглиен. В последвалите дни Ричард бе оставен в основни линии сам, а връзките му с неговия домакин бяха ограничени до тези, необходими да преживее.
Когато в паяжината се образува алея и Ричард можа да види вратата, през която бе влязъл преди толкова много седмици, той си помисли, че ще бъде освободен. Моменталната му радост бе тутакси угасена. Още при първия опит да се помръдне, присадената мрежа затегна хватката около тялото му.
Тогава защо е тази алея? Докато Ричард наблюдаваше, откъм коридора пристъпи тройка мирмикотки. Съществото в средата бе с два счупени крака и задният му сегмент бе премазан, сякаш, през него бе минала кола или камион. Съпровождащите го мирмикотки внесоха неподвижния си другар в паяжината и напуснаха. Само след секунди присадката започна да се увива около новопристигналия.