Ричард се намираше на около два метра от мирмикотката-инвалид. Пространството между него и нараненото същество се оголи напълно от нишки и кълбета. Никога преди не бе виждал такава празнина в присадката. Значи моето обучение продължава — задълбочи се той. — И какво се предполага, че ще науча сега? Че присадките са лекари за мирмикотките, така както онези са лекари за птицеподобните?
Паяжината не ограничи вниманието си само до наранените части на мирмикотката. По време на този продължителен период на бодърстване Ричард наблюдаваше как мрежата всъщност цялостно обвива съществото в пълен пашкул. Същевременно едрият ганглиен, който се намираше в непосредствена близост до Ричард, се придвижи над пашкула.
По-късно, след като бе поспал, Ричард забеляза, че ганглиенът се е завърнал при него. Пашкулът от другата страна на празнината почти бе приключел с размотаването. Сърдечният ритъм на Ричард се учести, когато видя пашкула да изчезва съвсем, а нямаше и следа от мирмикотката.
Не му остана много време да се чуди какво се е случило с нея. Само след минути нишките на големия ганглиен бяха отново свързани с черепа му и в мозъка му започна нов филм. На първото изображение Ричард видя петима човеци да лагеруват на брега на рова във вътрешността на обителта на птицеподобните. Те се хранеха. Край тях беше струпано внушително количество оръжия, включително две картечници.
Последвалите картини показваха хора в атака из цялото поселище. Две от по-първите сцени бяха особено отблъскващи. Първата изобразяваше младо птицеподобно — главата му бе откъсната в полет и то падаше към земята. Двойка човеци със задоволство се поздравяваха помежду си в долния ляв ъгъл на същото изображение. Втората представляваше голяма квадратна дупка в един от тревните участъци на зеления район. Вътре в нея се виждаха останки от няколко птицеподобни. Човек с ръчна количка, съдържаща още два трупа на птицеподобни, се приближаваше отляво към масовия гроб.
Ричард се изуми от това, което видя. Истински или не — чудеше се той, — Що за изображения са това? И защо му ги показват сега? Набързо направи преглед на последните събития в своя присаден свят и дълбоко потресен заключи, че осакатената мирмикотка е видяла всичко това. По някакъв начин наподобяващото паяжина същество бе изтеглило изображенията от ума на мирмикотката и ги предаваше в мозъка на Ричард.
Веднъж разбрал какво му се представя, Ричард започна да обръща по-голямо внимание на самите, картини. Изпадна в неконтролируема ярост от нашествието и клането, което видя. В едно от последните изображения три човешки същества-войници нахлуха в комплекс апартаменти на птицеподобните във вътрешността на кафявия цилиндър. Нямаше оцелели.
Тези нещастни същества са обречени и го знаят…
Очите му неочаквано се изпълниха със сълзи. Обзе го дълбока тъга, каквато не бе изпитвал никога. Осъзнаваше, че представители на неговия собствен вид систематично изтребват птицеподобните. Не, не! — извика мълчаливо. — Спрете, моля ви, спрете. Тези птицеподобни възвестяват чудото на химическите вещества, издигнати до съзнание. Те са като нас. Те са наши братя.
През следващите НЯКОЛКО секунди хилядите срещи и контакти на Ричард с наподобяващите птици същества нахлуха в паметта му й изместиха имплантираните образи. Те спасиха живота ми. — Мислите му се концентрираха върху отдавнашния полет над Цилиндричното море. — Без абсолютно никаква лична изгода. Кой човек би направил такова добро на едно птицеподобно? — запита се с горчивина.
Рядко в живота си Ричард бе плакал на глас. Но тъгата за птицеподобните го надви. Докато хълцаше, през главата му се изнизаха всички преживявания, откак бе влязъл в тяхното поселище. Сети се за неочакваната промяна в отношението им към него и последвалото прехвърляне във владение на мирмикотките. След това дойде обиколката и най-накрая настаняването ми тук… Очевидно искат да ми съобщят нещо… Но защо?
В този миг го озари просветление, толкова проникновено, че сълзите отново нахлуха в очите му. Защото са отчаяни — отговори си сам. — Молят ме за помощ.
6.
Във вътрешността на мрежата отново се образува обширно празно пространство. Ричард внимателно следеше как от другата страна на празнината тридесет малки ганглии се подреждат в кълбо с диаметър петдесет сантиметра. Едно необичайно дебело влакно свързваше всеки един от ганглиите с центъра на сферата. Първоначално във вътрешността на кълбото не се забелязваше нищо. Но след като ганглиите размениха местоположението си, на мястото на сферата Ричард видя миниатюрен зелен предмет, свързан чрез стотици микроскопични влакънца с останалата част на паяжината.