Цялата първа половина от стенописите беше книга за биологията на чуждоземците. Тя доказваше, че в общи линии това, което бе предполагал за непознатите същества, е вярно. Основната поредица съдържаше над сто отделни рисунки. Двадесет и пет от тях отразяваха различни етапи от развитието на ембриона на мирмикотката и значително задълбочаваха познанията, които Ричард бе натрупал от скулптурите на тези същества в катедралата. Основните табла, които обясняваха ембриологичното развитие, бяха подредени в права линия, обикаляща всички стени. Под и над тези картини от главната поредица, бяха подредени поддържащи или допълнителни табла, повечето от които бяха извън възможностите му да ги проумее.
Например около една рисунка на манна диня, наскоро извадена от присадената паяжина, но все още без започнато развитие на мирмикотка във вътрешността й, беше подредено каре поддържащи рисунки. Ричард бе сигурен, че тези четири допълнителни картини се опитват да му дадат специфична информация за благоприятните условия на околната среда, необходими за да започне процесът на деление. Художниците-мирмикотки за съжаление бяха използвали сцени от своята родна планета. Те илюстрираха желаните условия с ландшафти, обвити в мъгла, с езера, с местната флора и фауна Ричард просто поклати глава, когато мирмикотката-лектор посочи тези картини.
Една скица, разположена над главната поредица картини, използваше слънца и луни като таблица за времето. От подреждането им Ричард разбра, че проявата на вида под формата на мирмикотка е много по-кратко в сравнение с това на присадката. Но не проумяваше нищо друго от това, което се опитваше да каже чертежът.
Освен това донякъде бе объркан и от числените съотношения между броя на различните форми на проява на вида. Бе ясно, че една манна диня поражда една мирмикотка (не бяха показани примери за близнене) и че присадката може да породи много манни дини. Но какво бе съотношението между присадките и мирмикотките? На едно от паната бе представена огромна присадка с повече от десет мирмикотки във вътрешността й, намиращи се на различен етап от превръщането им в пашкули. Какво показваше тази картина?
Ричард спеше в малка стаичка в близост до помещението със стенописите. Уроците му траеха от три до четири часа, след което го нахранваха и му разрешаваха да поспи. Понякога, докато влизаше в помещението, Ричард хвърляше поглед към все още недовършените стенописи в другата му част. В такива случаи осветлението тутакси загасваше. Мирмикотките искаха да са сигурни, че най-напред ще научи урока си по биология.
След приблизително десетина дни работата по втората половина стенописи бе привършена. Когато най-накрая му разрешиха да ги разгледа, Ричард бе поразен. Човеците и птицеподобните бяха пресъздадени с изключителна точност. Самият Ричард неколкократно се явяваше из рисунките. С дългата коса и брадата, и двете доста посивели, той едва се разпозна. На тези рисунки мога да мина за Христос — шегуваше се, докато бродеше из залата.
Част от останалите стенописи бяха исторически преглед на човешкото нахлуване в обителта на птицеподобните. Имаше много подробности, които Ричард не бе видял във филма, прожектиран от присадката в ума му, но не научи нищо съществено ново. За пореден път обаче той бе покрусен от ужасяващите детайли на продължаващото клане.
Картините провокираха един доста интересен въпрос. Защо съдържанието на тези стенописи не бе директно прехвърлено от присадката в ума му? Така щеше да се избегне необходимостта художниците-мирмикотки да полагат всичките тези усилия. Може би — потъна в размисъл Ричард — Присадката е само едно записващо устройство и е лишено от всякакво изображение. Може би тя е в състояние единствено да ми демонстрира това, което вече е видяла от някоя мирмикотка.
Останалата част от стенописите съвсем ясно даваше да се разбере за какво молят всички тези същества. На всяка от рисунките, на които бе изобразен, Ричард носеше на раменете си голяма синя торба. Тя беше с четири широки джоба — два отпред и два отзад. Във всеки имаше по една манна диня. Двата по-малки странични джоба съдържаха дълъг сребрист цилиндър и няколко покрити с кожа яйца на птицеподобни. Стенописите показваха и действията, които се очакваха от Ричард. Той щеше да напусне кафявия цилиндър през подземен изход и да излезе в зеления район, разположен на отсрещната страна на пръстена с белите постройки и тесния канал. Там, поет от двойка птицеподобни, трябваше да се спусне до брега на рова, където щеше да го вземе малка подводница. Подводницата щеше да се гмурне под стената на модула, да прекоси голямо пространство вода и да излезе на повърхността край брега на остров с много небостъргачи.