Десният крак на Ричард започна да изтръпва. Много внимателно премести тежестта си, убеден, че ще отпусне схванатия мускул, но от това болката само се усили още повече. Най-накрая погледна надолу и за свой ужас установи, че едно от наподобяващите гризачи същества, които бе видял на фреските, е прояло това, което бе останало от обувката му и сега му дъвчеше стъпалото. Ричард се опита да го отърси — енергично, но безшумно. Не постигна кой знае какъв успех. Гризачът пусна крака му, но войниците чуха шума и се придвижиха към него.
Ричард не бе в състояние да тича. Дори ако имаше път за бягство, допълнителният багаж, който носеше, щеше да го направи лесна плячка за войниците. След около минута единият от тях изкрещя.
— Тука, Брус. Мисля, че в този шубрак има нещо.
Човекът бе насочил пушката към Ричард.
— Не стреляй. Човек съм.
Вторият войник току-що се бе присъединил към своя другар.
— Какво, по дяволите, правиш тука сам?
— Пътешествам — отвърна Ричард.
— Да не си откачил? — попита първият войник. — Я излез. Дай да те видим.
Ричард се измъкна от храсталака. Дори и в здрача сигурно представляваше странна гледка, с дългата коса и брада, и издутото синьо яке.
— Исусе Христе… Кой, по дяволите, си ти?… Къде ти е униформата?
— Той не е никакъв войник — обади се другият мъж, който все още се взираше в Ричард. — Този е откачалка… Сигурно е избягал от изолатора в Авалон и е попаднал тука по погрешка. Хей, гъз, не знаеш ли, че тука е опасно? Могат да те убият…
— Виж му джобовете — прекъсна първият войник. — Носи четири огромни манни дини…
Ударът откъм небето бе внезапен. Наброяваха над десет едри екземпляра и обхванати от ярост, надаваха крясъци, докато нападаха. Двамата войници бяха свалени на земята. Ричард побягна. Едно от птицеподобните се приземи върху лицето на войника и започна да го разкъсва с нокти. Разнесе се стрелба, когато другите войници от околността дочули врявата, дотичаха на помощ на патрула.
Ричард не знаеше как ще открие подводницата. Спусна се надолу по хълма, колкото му държаха краката и до колкото му позволяваше тежестта. Стрелбата зад него се усили. Чу писъците от болка, издавани от войниците, и предсмъртните крясъци на птицеподобните.
Намери рова, но от подводницата нямаше и следа. Ричард чуваше човешки гласове, които се приближаваха надолу по хълма. Тъкмо бе започнал да се паникьосва и чу кратко изкряскване откъм големия храст вдясно. Покрай главата му прелетя големият водач с четирите кобалтови пръстена. Летеше ниско над земята и продължи наляво по брега на рова.
След още три минути откриха малката подводница. Вече се бяха потопили, когато хората изникнаха на откритото пространство на зеления район. Ричард свали жилетката-торба и я постави зад себе си в малкото отделение за управление. Хвърли поглед на придружителя си и опита няколко фрази на наподобяващия бръщолевене език. Водачът на птицеподобните му отвърна, много бавно и много отчетливо, с нещо като „Ние всички ти благодарим много.“
Пътуването им отне малко повече от час. Ричард и птицеподобното почти не говореха. През първата половина на пътешествието Ричард много внимателно наблюдаваше как водачът управлява подводницата. Отбеляза си някои неща в компютъра и по време на втория етап от пътуването дори за малко пое управлението. Когато не бе прекалено зает с нещо, мозъкът на Ричард непрекъснато си задаваше въпроси за всичко, което бе преживял във втората обител. Преди всичко искаше да знае защо именно ТОЙ, а не например някоя мирмикотка се намира в подводницата с маниите дини и отрязъка присадка. Сигурно изпускам нещо.
Скоро след това подводницата изплува и Ричард се намери на позната почва. Небостъргачите на Ню Йорк се изправяха над него.
— Слава богу — изрече високо на глас, докато изнасяше тежката торба на брега.
Водачът на птицеподобните закотви подводницата току до брега и набързо се приготви да тръгне. Завъртя се в кръг, направи поклон към Ричард и сетне пое на север. Докато наблюдаваше как наподобяващото птица същество отлита, Ричард осъзна, че е застанал на абсолютно същото място, където той и Никол бяха чакали преди много, много години, на РАМА II, трите птицеподобни да ги пренесат над Цилиндричното море към свободата.
7.
Още от първата секунда от престоя на Ричард върху територията на Ню Йорк милиарди, милиарди данни информация се получиха от безкрайно малките рамиански сензори, разпръснати из целия гигантски космически кораб. Тази информация се предаваше, все така в реално време, до местните центрове за обработка на данни. Събираше се там, докато настъпеше определеният час да бъде предадена на централния телекомуникационен процесор, погребан под Южния полуцилиндър.