Робърт се разсмя.
— Добре, добре… Ще стигна и до там… Така или иначе Ед дефинира цифров метод за измерване на разликата между два индивида. Позова се на начина на свързване на четирите основни аминокиселини в генома и раздели всичките обитатели на Ню Идън на групи… Разбира се, тази метрия все още не значи нищо…
— Робърт Търнър — прекъсна го Ели. Тя се смееше. — Ще си дойдеш ли на въпроса? Какво се опитваш да ми кажеш?
— Е, малко е странно. Не знаем как да го тълкуваме. Когато Ед направи пълната класификация, двама от тестуваните не попаднаха в нито една от групите. След като си поигра с отклоненията в категориите, в края на краищата Ед успя да определи количественото разсейване и единият човек попадна в една от групите. Но верижната структура на аминокиселините на другия беше толкова различна, че тя просто не можеше да бъде причислена към нито една от групите…
Ели гледаше Робърт така, като че се беше побъркал.
— Двамата индивиди сте ти и брат ти Бенджи — заключи неловко Робърт. — А ти си тази, която не попада никъде.
— Това трябва ли да ме тревожи? — запита Ели, след като бяха изминали още тридесет метра в мълчание.
— Не мисля — пророни безразлично Робърт. — Вероятно е парадокс в избраната от Ед метрична система. Или може би е допусната някаква грешка… Би било удивително, ако някакво космическо лъчение е променило генетичната ти структура още в ембрионалния стадий.
Вече бяха стигнали до главния площад на Позитано. Ели се вдигна на пръсти и целуна съпруга си.
— Това е много интересно, скъпи — рече дразнейки го тя, — но все още не съм напълно сигурна за какво точно си приказвахме.
Голям паркинг за велосипеди заемаше по-голямата част от площада. Пред някогашната влакова гара бяха наредени тридесетина стойки и още толкова колонки за паркиране. Всички жители на колонията сега използваха велосипеди, с изключение на правителствените лидери, които имаха електрически автомобили.
Влаковият транспорт в Ню Идън бе прекъснат малко след започването на войната. Оригиналните влакове, които бяха конструирани от извънземните, бяха изработени от много лек и изключително як метал, който фабриките на земните колонисти така и не успяха да възпроизведат. Тези сплави бяха безкрайно ценни за много военни цели. Ето защо, когато войната навлезе във втората фаза, агенцията по отбраната реквизира всички вагони от влаковата система.
Ели и Робърт караха колелетата си редом по крайбрежната алея на езерото Шекспир. Малката Никол се беше събудила и тихичко наблюдаваше пейзажа. Отминаха парка, в който се честваше Деня на Заселването и завиха надясно.
— Робърт — Ели беше много сериозна, — ти помисли ли върху снощния ни спор?
— За Накамура и политиката?
— Да. Все още смятам, че и двамата трябва да се противопоставим на указа, с който изборите се отлагат до края на войната… Ти се ползваш с уважение в колонията. Повечето от медицинските специалисти ще те последват… Най дори мисли, че и работниците от фабриката в Авалон са готови да стачкуват.
— Не мога да го направя — проговори след продължително мълчание Робърт.
— Защо не, скъпи?
— Защото съм сигурен, че няма да свърши работа… Ели, според твоите идеалистични възгледи за живота хората действат в съответствие с някакви принципи или морални ценности. В действителност те изобщо не се държат така. Ако се противопоставим на Накамура, най-вероятно и двамата ще бъдем затворени. Какво ще стане тогава с дъщеря ни? А освен това цялата помощ за разработките, свързани с РВ-41, ще бъде оттеглена. Положението на тези нещастници ще се влоши още повече. В болницата съвсем няма да достига работна ръка… Много хора ще пострадат от нашия идеализъм. За мен като лекар тези възможни последствия са неприемливи.
Ели отби от Велосипедната пътека и навлезе в една малка градинка на около петстотин метра от първите сгради На Сентръл Сити.
— Защо спираш тук? Очакват ни в болницата.
— Искам пет минути да погледам дърветата, да помириша цветята и да подържа Никол.
Когато слезе от колелото, Робърт й помогна да свали бебешката раничка от гърба си. Тогава Ели седна на тревата, а Никол в скута й. И двамата не пророниха нито дума, докато наблюдаваха как бебето Никол изучава три стръка трева, които бе сграбчило с пухкавите си ръчички.
Най-накрая Ели постла одеяло и нежно положи дъщеричката си върху него. Приближи до съпруга си и обви шията му с ръце.