В новата килия времето течеше много бавно. Съвсем умишлено по няколко часа на ден Никол кръстосваше помещението, стараеше се да поддържа тялото и ума си във форма. Опитваше се по време на тези „сеанси на ходене“ да откъсне мислите си от семейството, които неизбежно засилваха чувството й за самота и потиснатост, и да ги насочи към по-общи философски понятия и идеи. Често към края на разходката се съсредоточаваше върху някой минал момент от живота си, като се опитваше да извлече от него някакво прозрение.
На една от тези разходки с особена яснота в съзнанието й изплуваха поредица събития от времето, когато беше петнадесетгодишна. По това време двамата с баща й вече се бяха настанили в Бовоа и Никол се представяше блестящо в училище. Бе решила да участва в националния конкурс за три момичета, които да изиграят ролята на Жана Д’Арк в серия от живи картини, с които щеше да се ознаменува седемстотин и петдесетата годишнина от мъченичеството на девойката в Руан. Никол се хвърли в състезанието със страст и целеустременост, които едновременно развълнуваха и разтревожиха баща й. След като тя спечели регионалното състезание в Тур, Пиер дори прекъсна работата си върху един роман за цели шест седмици, само и само да помогне на любимата си дъщеря да се подготви за финалите в Руан.
Никол бе класирана на първо място в състезанията по физическа подготовка и интелигентност. Дори оценките на актьорските й възможности бяха много високи. И тя, и баща й бяха сигурни, че ще бъде избрана. Но когато обявиха победителите, Никол бе на второ място.
Години наред — си мислеше Никол, докато обикаляше килията — аз си въобразявах, че съм се провалила. Това, което баща ми каза — че Франция не е подготвена за цветнокожа Жана Д’Арк — нямаше значение. За себе си аз бях една неудачница. Бях съкрушена. Самочувствието ми се възстанови едва на олимпийските игри, а само след няколко дни Хенри ме предаде и отново ме срази.
Цената бе ужасяваща — продължаваше Никол. — Години наред бях затворена в себе си, защото нямах самочувствие. Много по-късно започнах да се чувствам доволна от себе си. И едва тогава бях в състояние да дам нещо от себе си. — За момент Никол прекъсна мислите си. — Защо толкова много от нас минават по един и същи път? Защо младостта е толкова егоистична и защо трябва най-напред да открием себе си, за да установим, че животът е нещо много повече?
Когато биотът Гарсия, който й носеше храната, включи, във вечерята й пресен хляб и няколко сурови моркова, Никол заподозря, че в режима ще настъпи някаква промяна. Няколко дни по-късно Тиасо влезе в килията с гребен, грим, огледало и дори парфюм. За първи път от месеци насам Никол се наслади на продължителна и чудесна баня и се освежи. Когато биотът вдигна дървената вана и се приготви да напусне, й подаде една бележка. „Утре сутрин ще имате посетител.“
Никол не можа да спи. Сутринта като малко момиченце бъбреше с приятелката си катеричката, обсъждаше надеждите и вълнението от предстоящото посещение. Неколкократно се обезпокои за външния си вид и най-накрая обяви лицето и косите си за безобразни. Времето течеше много бавно.
След много дълго време, точно преди обяд, тя чу по коридора към килията да се приближават човешки стъпки. Никол се втурна напред в очакване.
— Кати — извика, когато видя дъщеря си на последния завой.
— Здравей, майко — рече Кати, отключи вратата и влезе в килията. Двете жени останаха прегърнати доста дълго. Никол не се опита да възпре сълзите, които се стичаха по бузите й.
Седнаха на леглото, единствената мебел в стаята, и няколко минути разговаряха приятелски за семейството. Кати я осведоми, че има внучка („Никол дьо Жарден Търнър — каза тя. — Трябва да си много горда“) и после извади двайсетина снимки. Това бяха последните фотографии на бебето с родителите му, снимки на Ели и Бенджи някъде в парка, Патрик в униформа и дори Кати с вечерна рокля. Никол ги гледаше, една по една, очите й бяха постоянно влажни.
— О, Кати — възкликна тя на няколко пъти.
Когато приключи, Никол многословно благодари на дъщеря си, че е донесла снимките.
— Можеш да ги задържиш, майко — рече Кати, изправи се и отиде до прозореца. Отвори чантичката си й извади цигари и запалка.