И двете му очи липсваха, а кървавите им орбити бяха разцепени и разширени, сякаш вътре е било забивано онова, което бе направило вдлъбнатината в мозъка му.
Кери се изправи на крака и хукна към стълбите, разтърсвана от хлипове и пориви за повръщане. Когато отвори уста да вдиша, от гърлото ѝ се изтръгна писък, който отекваше из помещението дълго след като го бе напуснала.
— Няма да стигне далеч — заяви Скуг.
— Ще видим какво ще стане. Може и да те изненада.
— Съмнявам се. Горе е Нойджъл, разправя се с още неколцина гости. Той обича дамите, такъв си е Нойджъл. Разбира се, обича също и момчетата. Мамка му, че той обича всичко, в което може да си пъхне чепа, стига първо да е усмъртено.
— Ти си извратено копеле, нали? — поклати глава Ксавиър, отвратен.
— Ето, пробвай и ти — Скуг хвърли главата на Хедър по него.
Когато зловещата реликва се удари в гърдите му, младежът се дръпна от ужас и изумление. Главата тупна на пода и се изтърколи встрани, оставяйки мокра следа. Ксавиър потръпна от отвращение и незабавно се засрами от реакцията си. Колко пъти бяха правили любов в колата му или в дома на родителите му, или пък в нейната къща, когато майка ѝ отсъстваше? Или онзи път след училищната пиеса, зад кулисите? Хедър беше толкова топла. Ухаеше толкова приятно. Бе толкова мека на допир. А сега момичето, с което се бе любил, бе сведено до това… Ксавиър се извърна встрани и измери Скуг с поглед. Сви юмруци. Усещаше устните си подпухнали и имаше чувството, че ушите и бузите му горят.
— Добре — подигра му се Скуг, — това е добре. Сега се вбеси едно хубавичко. Мислиш ли, че можеш да ме свалиш?
— Сега сме само двамата, болно копеле такова! Няма ги малките ти мутантки да ти помагат.
Скуг помаха с показалец във въздуха и след това подсвирна. Мракът оживя от шумолящи сенки. Един по един още неколцина изрода се изтърколиха, изкуцаха и доподскачаха по-наблизо, обкръжавайки полека Ксавиър. Някои от тях носеха фенерчета и лампи. Неколцина имаха оръжия — като се започне от груби каменни сопи и се стигне до сложни съоръжения. Обкръжиха младежа, ръмжейки като настървени кучета.
Скуг се ухили.
— Какво ще кажеш сега?
— Пъзльо — Ксавиър се постара да говори спокойно.
— Страх те е сам да си водиш битките, а?
— Ако се канех да те изям самичък, тогава да, ти щеше да си ми плячка. Но мисля, че и останалите от семейството ми биха искали да си ръфнат от теб. Освен това не обичам да си цапам дрехите!
Ухилен, Скуг прокара ръце по загорялата човешка кожа, която носеше, сякаш да приглади гънките.
Ксавиър зае бойна стойка и огледа набързо противниците си. Тези бяха по-различни от срещнатите досега. Личеше им отдалеч. И те бяха деформирани, но изглеждаха по-симетрични, по-балансирани. По-нормални. Един пристъпи по-близо до него. Беше гъвкав и мускулест, с широка челюст и широка уста, изпълнена с едри зъби. Очите му бяха прекомерно раздалечени и въобще нямаха белтъци, представляваха само огромни тъмни зеници.
— Дръж го, момче! — нареди Скуг. — А някои от вас да вземат да се качат горе и да помогнат на Нойджъл. Кажете му, че ми трябва кожата ѝ, така че да не се ебава с нея. Беше дълга нощ и взех да се уморявам!
Тварта с тъмните очи скъси разстоянието. Не ръмжеше, докато се приближаваше. Чак когато нападна, изрева и гласът му се разнесе из подземието. Останалите чудовища закрещяха в отговор.
Ксавиър реагира чисто инстинктивно и този прост рефлекс му спаси живота. Отстъпи леко назад и ритна засилващата се твар в стомаха. Противникът му се блъсна в стената, но се отърси и се приготви да нападне отново. Преди Ксавиър да успее да реагира, върху него се нахвърли втори канибал. В бедрото му се забиха остри зъби, които прорязаха с притеснителна лекота дебелия плат на джинсите му и кожата и мускулите отдолу. Ксавиър заби лакътя си надолу и удари чудовищната глава в тила. Все едно удряше камък. Лакътят му запулсира от сблъсъка.
Трета твар го нападна, още докато втората дъвчеше крака му като куче, докопало суров кокал. Ксавиър вдигна ръце да го блокира, но в рамото му се забиха дебели нокти. Нападението се случи толкова бързо, че за момент той помисли, че чудовището го е пропуснало. След това дълбоките разрези започнаха да кървят. Болката последва след още миг — гореща и мъчителна.
Ксавиър отърси гризящата крака му твар, с което си докара още по-зверска болка. За да си освободи място, отстъпи назад и незабавно осъзна грешката си. Като се отдръпваше от нападателите си, се приближаваше до останалите твари.
Те го нападнаха незабавно. Силни зъби се сключиха върху рамото на младежа. Нокти издраха лицето му, прокараха огнени линии над устните и носа му, разцепиха му устата и се врязаха във венците, като същевременно надробиха зъбите му с един мощен удар. Той трескаво посегна със закривени пръсти и ги заби в хлътналите надълбоко очи на звяра. Оголи съсипаните си зъби в гримаса, а челюстите на рамото му задълбаха по-яростно, сключиха се дълбоко в плътта на ръката му и му пуснаха дебела струя кръв. Още зъби се вкопчиха в бедрото, китката и гърдите му. Нещо студено, назъбено и остро прониза задните му части. Ксавиър се опита да изпищи, но гърлото му отказа да издаде и звук. Кръв плисна в очите му и го заслепи. Той разтърси глава в опит да види какво става.