Прочисти зрението си тъкмо навреме да мерне как към него се втурва твар с широка, отворена под невъзможен ъгъл паст. Никога в живота си не бе виждал толкова зъби на едно място — в няколко редици, всички назъбени и остри. Чудовището сключи масивните си челюсти около лицето му. Ксавиър се мяташе и се гърчеше, а мутантът строши костите на скулите му и смаза челюстта и челото, пробивайки огромна дупка от предната страна на черепа му.
Преди да умре, Ксавиър имаше време само за една последна мисъл:
„Чакай ме, Хедър! Идвам! Ид…“
23.
Лео и Пери стигнаха до фоайето и се сгушиха пред металната врата в очакване Дуки да се върне с помощ или да се появят още от странните обитатели на къщата. Лео се молеше за първото, но бе ужасяващо сигурен, че ще се случи второто. Така че, младежът скочи на крака, готов да се бие, когато внезапно до тях една от вратите се отвори и в мрака се очерта женски силует. Г-н Уоткинс застана до него след секунда, а незапалената цигара изпадна от отворената му уста. И двамата изпищяха от изненада и ужас.
Изпищя и момичето. Взираха се напрегнато един в друг. Лео се намръщи и примигна, опитвайки се да осъзнае какво вижда. Мацката беше облечена като едно от хлапетата, които избягаха от тях по-рано вечерта. Но как би могла да бъде една от тях? Нали момичетата в тази група до едно бяха бели. А тази тук беше червена. Алена. Беше покрита с кръв от глава до пети. Кръвта бе сплъстила косата ѝ и се бе съсирила по бузите ѝ, бе петносала дрехите ѝ и, макар че Лео виждаше разни дребни рани по ръцете и лицето ѝ, беше почти сигурен, че повечето кръв не е нейна собствена. Поклати бавно глава и протегна ръка.
— Хей! Добре ли си?
Ужасеното момиче подскочи при звука на гласа му, дръпна се и конвулсивно се притисна към стената. Простена, но не заговори.
— Всичко е наред — промърмори Лео. — Няма да те нараним. И ние сме в капана тук, също като теб.
— Ранена ли си? — попита Пери.
Момичето ги зяпаше ококорено, но все още отказваше да говори. Брадичката ѝ трепереше.
— Къде са приятелите ти? — попита Лео. — Хлапетата, с които влязохте тук? Добре ли са? Трябва ли им помощ?
Момичето трепна, все едно я беше зашлевил. След това отвори уста и простена. Звукът бе най-разкъсващият сърцето, който Лео някога бе чувал.
— Шшшш — прошепна ѝ. — Тихо сега. Ще ги докараш право при нас! Трябва да сме тихи и тъй нататък.
— Идва помощ — обясни г-н Уоткинс. — Наш човек отиде за помощ. Ще ни освободят всеки момент.
Като в потвърждение на това, от външната страна на вратата се разнесоха приглушени гласове. Изглежда отвън се събираше доста голяма тълпа. Миг по-късно Дуки им викна:
— Йо! Лео? Г-н Уоткинс? Добре ли сте?
— Аха! — подвикна Лео, толкова високо, колкото му се струваше безопасно. — Добре сме. Само ни изкарай оттук, мамка му, друже. И побързай!
— Всички са тук отпред. Ейнджъл и екипа му, и госпожа Уоткинс…
— Дуки — извика Пери, — не ми пука, ако ще да си докарал целия отряд на „Блекуотър“15 с все рота морски тюлени. Просто ни извадете оттук! Веднага!
— Махнете се от вратата — извика Дуки. — Ейнджъл е донесъл горелка!
Двамата пленници на къщата отстъпиха. Момичето се поколеба, стрелкайки с поглед ту вратата, ту тях. След мъничко ги доближи.
— Точно така — подкани я Лео. — Няма да те нараним. Онова, което се случи преди, беше просто плод на неразбирателство. Всичко ще е наред отсега нататък!
През стоманената бариера се разнесе съскането и цвърченето на ацетиленова горелка. За броени минути въздухът се изпълни с миризмата на нагорещен метал. След това обаче се разнесоха и други звуци.
Стъпки.
От вътрешността на къщата.
Идваше доста народ, ако се съди по звука.
— О, мамка му! — извика Лео. — Побързайте! Имаме си компания!
— Тихо — каза му г-н Уоткинс, — ще те чуят!
— И бездруго ни чуват — възрази юношата. — Да не смяташ, че няма да забележат тълпата или да помиришат резачката, а?
— Идваме — извика Дуки. — Само се дръжте!
Отвън настъпи голямо оживление — мъжете на верандата си ръмжаха, дърляха се и си крещяха заповеди. След това, бавно, металната врата бе изтеглена настрани, а иззад нея дузини лица занадничаха към пленниците с тревога и загриженост. Дуки стоеше най-отпред, скръстил ръце на гърдите си.
15
Охранителен отряд „Блекуотър“ (