— Казах ти, че ще се справя с тая задача — каза, ухилен.
Лео и Пери забързаха да излязат навън. Окървавеното момиче закуцука помежду им. Спряха пред прага, разблъсквайки множеството ръце, протегнали се към тях.
— Да му се не види — каза Лео, — целият квартал е тук!
— Така изглежда — съгласи се г-н Уоткинс и се ухили, забелязал в тълпата жена си.
Очите на Дуки се ококориха, когато видя окървавеното момиче.
— Приятелите ѝ още ли са вътре?
— Не знаем — отвърна Лео. — Не иска да говори. Мисля, че е в шок или нещо такова. Както се държи, обзалагам се, че вече са мъртви!
Зад тях трополящите стъпки затупкаха по-близо. Сякаш идваха от всички посоки и изпод всяка врата. Стените и дюшемето вибрираха от звука. От тавана се посипа прах. Лампите се залюляха.
Г-н Уоткинс щракна с пръсти пред лицето на момичето и успя да привлече вниманието ѝ. Тя се втренчи сляпо в него.
— Другарите ти живи ли са?
Тя примигна срещу него. Пери се спогледа с Лео, намръщи се и отново се съсредоточи върху момичето.
— Чуй ме, малката! Има ли вътре заклещени твои приятели?
Тя почти незабележимо сви рамене и простена, дрезгаво и жалостиво.
Г-н Уоткинс се обърна към Лео:
— Изведи я навън и намери кой да ѝ помогне!
Младежът се намръщи:
— А вие какво ще правите?
— Ами — ще направя онова, което някой трябваше да стори още преди години. Ще довърша това място веднъж завинаги!
— Да не сте луд? Та те идват!
— Прави каквото ти казвам, Лео! Отведи я в безопасност! Време е да започнем да почистваме този квартал!
Тълпата се раздели и пропусна Лео и раненото момиче да минат. Хората зяпваха като видеха в какво състояние е тя. Повечето от събралите се граждани ги последваха, крещейки въпроси. Пери се ръкува с Ейнджъл, собственикът на гаража.
— Благодаря. Радвам се, че донесе и горелката!
— Не го и споменавай. Какво, да му се не види, става тук, г-н Уоткинс?
— Мога ли първо да ти изкрънкам една цигара?
В далечината се разнесе вой на сирени. Механикът изрови смачкан пакет цигари и връчи едната на Пери. Той я пъхна в устата си, без да я пали. Сирените приближаваха. Също и суетнята в къщата. Забързаните стъпки бяха съпроводени от хор от вой и ръмжене. Пери видя как при този звук Дуки потреперва.
— Полицията накрая реши да се покаже? — попита го старецът.
Младежът нервно кимна, устремил поглед над рамото на събеседника си.
— Аха, казаха, че идели. Най-добре да се махаме, г-н Уоткинс, какво ще кажете?
Ейнджъл се намръщи срещу усилващите се шумове, разнасящи се откъм къщата.
— Какво, по дяволите, е това?
— Обади се на 911 — Пери взе дюзата на горелката от собственика на гаража и пристъпи навътре в къщата. — Кажи им, че ще ни трябва и пожарната!
Настрои пламъка на минимална височина и запали цигарата си с него. Затвори очи и вдиша.
— Ммм, хубаво!
— Да не сте откачил, да го еба? — извика Дуки. — Я си обирайте крушите оттук, г-н Уоткинс!
Пери не му обърна внимание.
— Направи както казах. Обади се на 911. Докарай тук няколко пожарни!
Без да каже нито дума повече, той отново усили цвърчащия син пламък и го прокара по стените. Както и подозираше, въпреки всепроникващата влага пламнаха бързо. Опита се да не мисли за липсващите хлапета. Съдейки по състоянието на момичето, сигурно бяха мъртви. Най-вероятно бяха изклани по същия начин като Маркъс, Крис и Джамал.
— Те трябва да са мъртви — прошепна той около цигарата си. — Трябва!
Повтаряше си го отново и отново в опит да успокои съвестта си. Тази зловеща история трябваше да се свърши. Та колко години това място представляваше петно върху квартала, разпростиращо отровните си корени през цимент и стомана? Колцина бяха изчезнали през годините? Трябваше да се сложи край на всичко това. Ако хлапетата бяха живи — а Пери много се съмняваше това да е възможно, — то тогава щяха да са последните жертви, паднали някога в къщата.
Наведе се и прокара пламъка на горелката по килима и пода. Обзе го искрено усещане за покой, когато окървавените дъски почерняха и запушиха, а след това избухнаха в пламъци. Срещу него блъвна гъст дим. Огънят се разрасна, заглушавайки стъпките и ръмженето. Пери за момент мерна нещо на площадката на горния етаж — странен, гол, ужасяващо деформиран силует. След това димът го изличи.
Старецът отстъпи назад и прокара горелката по протежение на разбитата рамка на входната врата. След това, приключил със задачата, връчи отново „оръжието“ си на Ейнджъл и заедно с него и с Дуки забърза надолу по верандата.