Откакто икономиката бе тръгнала по нанадолнището, на Пол му се налагаше да краде повече метал от всякога. Цените на медта, оловото и цинка се бяха гмурнали към нива, по-ниски и от тези по времето на Голямата депресия. Пол бе принуден да дойде във Филаделфия, понеже беше чул, че тук има добра плячка и се надяваше да успее да компенсира по-ниските цени с по-голям добив. Досега не бе идвал в този край, така че просто си караше безцелно, докато не попадна на място, което му се стори обещаващо. Колкото по-дълбоко в града навлизаше, толкова по-зле изглеждаха кварталите. Пол заключи вратите и се взираше право напред, без да има желание да привлича внимание.
Сега, докато се вглеждаше в разпадащата се стара викторианска къща пред себе си, той се запита дали би трябвало да се поогледа наоколо за друг обект. Това място несъмнено вече бе изгребано до дъно. Изглеждаше определено древно — по-старо и по-голямо от всяка друга от къщите-близнаци, намиращи се по протежение на улицата. Той я позяпа още малко и прецени, че поне трябва да я проучи по-отблизо.
Пол излезе от буса и тихо затвори вратата зад гърба си. Погледна насам-натам по улицата, за да се убеди, че никой не го следи. По-нагоре по тротоара забеляза група хора, скупчени на една веранда, но не можа да познае дали гледат в неговата посока или не. Близо до тях, от другата страна на улицата, самотна проститутка се облягаше на тухлена стена, нагласяйки полата си. Като изключим тях, улицата беше пуста. Нямаше нито коли, нито пешеходци. Пол насочи погледа си към небето. Облаците все още покриваха луната. Беше почти сигурен, че дори ако групата на верандата на къщата гледа към него, нямаше да могат да го видят. Беше тъмно.
Отиде в задната част на баничарката, отвори вратата и придърпа към себе си голяма кутия с инструменти. Вътре имаше разнообразни предмети, които ползваше от време на време — фенерчета, резачки, ножици за метал, за болтове, крикове, колан с инструменти, отвертки, ключове, чукове, длета, кожени ръкавици и малка, ръчна ацетиленова горелка. Той нахлузи ръкавиците и размърда пръсти. След това грабна едно фенерче и плоска отвертка. Възнамеряваше набързо да проучи къщата. Ако му се стореше обещаваща, щеше да се върне при колата и да си вземе нужните инструменти за работа.
Пол се приближи предпазливо до къщата, нащрек за всякакъв знак, че я обитават скитници и други нежелани елементи. Постройката бе тиха. Той се промъкна по продънената веранда. Дъските простенаха под краката му. Посегна и изпробва вратата. Беше заключена. Разтърси бронзовата дръжка, учуден от устойчивостта ѝ, и си отбеляза, че трябва да я изкърти после. Макар че не се търсеше като медта, бронзът все пак докарваше прилична цена на пазара.
Пол заобиколи към страничната стена на къщата, надничайки през рамо, за да се увери, че брегът все още е чист. Когато излезе от полезрението на улицата, се приближи до един от прозорците на първия етаж и надникна вътре. Беше тъмно като в рог. Той включи фенерчето и посвети с него през прозореца. Светлината се отрази обратно към него. На Пол му отне секунда да осъзнае, че стъклото е боядисано в черно. Бърза проверка удостовери, че и останалите прозорци от тази страна на къщата също са боядисани. Поклащайки глава, той се вслуша отново. В къщата все още цареше тишина. Пол извади отвертката и почука по ъгъла на една от рамките. Стъклото се напука, но не се счупи — точно както той се надяваше, че ще се случи. Използвайки отвертката, откърти от прозореца триъгълно парче стъкло, след това светна с фенерчето вътре, надничайки в дупката.
Видя само тухли.
Някой е построил стена върху прозореца?
Сега вече го глождеше интерес. Ако някой си бе дал труда да предотврати по такъв начин нахлуванията, значи имаше вероятност сградата да е останала извън обхвата на крадци и бездомници. Нямаше начин да се отгатне какво ли ще намери вътре.
Пристъпи към втори прозорец и повтори процеса. Зад него откри друга тухлена стена, но зидарията беше с различна текстура и цвят. Пол предположи, че тази е била построена по друго време.
Няма начин, ще вляза вътре!
Той заобиколи къщата и намери задна врата. Тя също се оказа заключена и здрава като предната. Пол нямаше съмнения, че може да разбие и двете врати, но ако го стореше, щеше да вдигне доста шум и да привлече нежелано внимание.