— Какво да правим? — гласът на Кери потрепери.
Ксавиър махна към стаята, от която току-що бе изникнала Хедър. Когато момичетата не помръднаха, той ги побутна напред.
— Скрийте се!
Те се гмурнаха в стаята и Ксавиър колкото се може по-бързо затвори вратата зад тях. Затаи дъх с надеждата пантите да не изскърцат. Извади късмет. Мобилния му телефон остана единственият им източник на светлина. На неговото сияние лицата на Хедър и Кери изглеждаха почти призрачно. Не им помагаше и това, че лампите в коридора пречеха да се настроят към тъмнината. Ксавиър се огледа из стаята, способен да види само на няколко фута във всички посоки. Помещението се оказа оскъдно обзаведено, но той намери парче проядено от термити дърво с дължина колкото бейзболна бухалка. От единия му край стърчеше дълъг, ръждив гвоздей. Ксавиър го вдигна и прецени баланса му. Не беше кой знае какво, но го накара да се чувства по-добре. По-уверен.
В коридора странните стъпки се усилваха, съпроводени от влажно, стържещо дишане и леко кисела миризма. Не звучеше като дишането на човешко същество. Вместо това приличаше на животинско.
— Ами ако е Брет? — попита Хедър.
— Шът — изсъска Ксавиър и махна на момичетата да се оттеглят в дъното на стаята.
Пъхна мобилния си обратно в джоба, докато те двете отстъпваха. Изчезнаха от погледа му почти незабавно, погълнати от мрака и Ксавиър колебливо си призна, че би предпочел вместо това да им бе казал да стоят до него. Лишена от присъствието им, стаята изглеждаше по-зловеща и макар че той знаеше, че приятелките му са съвсем наблизо, отсъствието им се усещаше ясно. Не можеше да повярва колко е тъмно тук вътре. Претегли парчето дърво в ръка, притисна се към стената до вратата и зачака. Сърцето му биеше ускорено. Паяжинка се плъзна по лицето му и залепна за косата и кожата му.
Нещо изпробва бравата. Ксавиър се стегна. Вратата полека се отвори. Светлината в коридора приличаше на миниатюрно слънце. Киселата смрад нахлу всепоглъщаща. Неясен силует пристъпи в стаята. Астматичното му дишане сякаш изпълваше пространството. С вик Ксавиър се завъртя и замахна със самоделната си сопа към мястото, където би трябвало да се намира лицето на нашественика. Дървото изсвистя през въздуха и се удари в рамката на вратата. Вибрацията от сблъсъка се предаде чак до раменете на Ксавиър. Прах и боя от тавана се посипаха по главата му.
Мамка му, пропуснах!
Очите на младежа се приспособиха към светлината. Той погледна надолу към противника си и осъзна защо не е улучил. Новодошлият бе джудже.
С много голям нож, стиснат в единия възлест юмрук.
— Пипнах те! — изхъхри и след това удари слабините му с острието.
Хедър и Кери изпищяха.
Ксавиър отскочи назад, избягвайки удара на косъм. Простена, когато връхчето на острието се отърка в плата на панталона му. За щастие не проникна по-дълбоко. Младежът отново замахна със сопата, този път в насочена надолу крива. Джуджето изпищя, щом гвоздеят проряза назъбена рана в буцестото му чело. Кръв потече в очите му. Запрепъва се наоколо, квичейки от ярост. Използвайки инерцията от предишния си удар Ксавиър завъртя оръжието си за трети път, сега отдолу нагоре. Гвоздеят улучи джуджето точно под брадичката. Челюстите му се затвориха, когато острието потъна по-дълбоко в плътта.
Ксавиър с вик изтегли гвоздея. Част от челюстта и гърлото на джуджето излязоха с него. Кожата се разтегна, а под нея мускули и сухожилия се късаха и разпадаха. От зейналата рана блъвна кръв. Очите на нашественика се ококориха от шока. Той изтърва ножа си и вдигна ръце към съсипаното си гърло. Между юмруците му потече кръв и се стече по пълничките му ръце. Изгърголи, после се срина по гръб. Издаваше задавено хъхрене и се гърчеше и тресеше на пода. От раната продължи да бълва кръв.
Хедър и Кери продължиха да пищят.
Ксавиър пусна сопата си на пода. Избърза потта от челото си с опакото на дланта си и се обърна към момичетата.
— Млъквайте!
С гримаса се наведе и сграбчи краката на джуджето. Мъртвецът не носеше обувки. Едното му мръсно стъпало беше покрито с дебел жълт пласт мазоли. Другият му крайник беше ужасно деформиран — по-скоро изсъхнал чукан, отколкото крак. На допир кожата му беше груба и се лющеше. Глезените му бяха покрити със струпеи и ухапвания от насекоми. Краката му трепнаха в хватката на Ксавиър. Джуджето издаде едно последно пресекващо покашляне и след това застина. Лъхащата от немитото му тяло смрад беше отвратителна. Извърнал лице, Ксавиър извлачи трупа в стаята. Пусна краката на пода и след това затвори вратата отново — остави я съвсем леко открехната, така че в помещението да влиза тънък резен светлина.