Групата избухна в зловещ смях. Кери не можеше да прецени дали го е предизвикал твърде очевидният страх в гласа на Брет или фактът, че група бели и явно дошли от предградията хлапета е ходила на хардкор рап концерт.
Лео погледна към колата, след това огледа всеки от тях поред. Кери усети как погледът му се задържа върху нея. Тя потрепери. След това погледът му се върна отново върху колата.
— Добре — каза той. — Нека свършим тая работа по лесния начин. Ще ви кажа какво ще направим. Ще ни дадете…
— Шибай се, негро!
Кери беше точно толкова изненадана, колкото и Лео и дружките му. Чу тропот на крака по асфалта и се обърна навреме да види Брет да се засилва и да се втурва към голямата изоставена къща в края на карето. Секунда по-късно Стефани и Хедър се юрнаха след него. Мобилният на Стефани се изплъзна от пръстите ѝ и издрънча на асфалта. Тя не спря да си го вземе. Тайлър се развика и хукна след тях. Ксавиър и Кери се зяпаха в течение на един удар на сърцето, а след това той я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.
— Хайде!
— Хей! — извика Лео. — Какъв ме нарече, мамка ти смотана?
— О, Иисусе! — изхъхри Кери. — О, Боже мили…
— Абе какво ви става, хора? — викна Ксавиър след техните изнизващи се приятели. — Задници такива, ще ни утрепят заради вас!
— Затваряй си човката и бягай! — отвърна Тайлър, без да си дава труд да погледне през рамо да види дали Кери е добре.
— Йо! — подвикна Лео. — Връщайте се тука! Хей, копелета гадни! На вас говоря!
Кери изпищя, когато чу цветнокожите да се втурват след тях. Лео престана да ги призовава да се върнат. Преследвачите им напредваха в тишина, като изключим сумтене и пъшкане от време на време, и пляскането на подметките им по тротоара.
— Давай! — подкани Ксавиър и бутна Кери напред.
Той остана да се движи зад нея, поставяйки се между момичето и преследвачите им. Спря само колкото да се наведе и да вдигне телефона на Стефани.
Преследването продължи нататък по улицата — Брет водеше, следван от Стефани и Хедър, по петите им тичаше Тайлър, а Кери и Ксавиър зад нея затваряха колоната. Каишката на сандала на Хедър се скъса и обувката излетя от крака ѝ. Тя забави ход за момент и Тайлър се стрелна покрай нея, без да спира. Разплакана, Хедър изрита и другия си сандал и отново ускори, вече боса. Кери с ужас забеляза, че приятелката ѝ оставя кървави следи. Сигурно си беше порязала стъпалото на някое от разпилените по улицата парчета счупено стъкло. Кери не беше сигурна, че тя изобщо го осъзнава покрай потушаващите болката прилив на адреналин и инстинкт за самосъхранение.
Младежите претичаха покрай последните къщи-близнаци и влязоха в пустошта от нахвърлян боклук. Уличните лампи в този участък не работеха и мракът се сгъсти около тях. Кери чу нещо да шумоли зад купчина натрошена зидария и почти изпищя. Зад гърба им отгласите от преследването секнаха.
— Йо! — изрева Лео. — Я се върнете тука, мамка ви! Ако продължите нататък, значи наистина си търсите неприятностите!
Без да му обръщат внимание, приятелите се насочиха направо към изоставената къща. Тя надвисваше пред тях в мрака. Хедър се препъна и изостана, но Кери и Ксавиър ѝ помогнаха. Въпреки че преследвачите бяха спрели, шестимата бегълци не забавиха ход. Кери дишаше все по-накъсано и по-трескаво. Опита да се успокои като огледа приятелите си. Стефани мърмореше „Отче наш“. Лицето на Брет бе застинало в притеснена гримаса, стъпките му бяха пиянски и замаяни. Очите на Тейлър бяха ококорени и паникьосани, а по челото му блестяха капки пот.
Кери погледна през рамо и видя, че Лео и останалите от бандата му се навъртат около ръба на пустошта, като бавно пристъпват напред-назад. Той извика нещо, но групата бегълци вече беше твърде далеч, за да се чуе какво казва. Сигурно поредната заплаха. Кери се зачуди защо ли толкова бързо се бяха отказали да ги гонят.
Може би им стигаше да се заемат с изоставената им кола? Тя усети пристъп на съжаление. Горкият Тайлър — Дъстин щеше да откачи, когато разбере.
Ксавиър ги подкани да побързат, внимаваше да прескача най-гадните дупки и ги водеше около купчините отпадъци. На ръба на истерията, Брет си мърмореше нещо с тих глас.
— Вземи млъкни! — нареди му Ксавиър. — Заради твоя тъп задник загазихме в тази каша. Какво, по дяволите, си мислеше, тъпо копеле такова?
Вместо да му отговори, Брет изхлипа.
Ксавиър връчи на Стефани мобилния ѝ.
— Благодаря! — промърмори тя.
— Сега какво? — попита Тайлър, обръщайки се към Ксавиър.
— Там вътре — приятелят им кимна към изоставената къща. — Скриваме се вътре и викаме ченгетата!