— Я престани веднага с тия приказки! Ще ви изведа оттук. Вярвай ми.
— Аха — отвърна Лео.
Пери чу съмнението и отрицанието в гласа на спътника си и те му разкъсаха сърцето. Мислите му се насочиха към Лауанда и децата, които така и не дойдоха. В този момент иззад гърбовете им се разнесоха в хор остри, високи писъци.
— Мамка му…
Лео се обърна пребледнял.
— Това са Джамал и Дуки!
— Хайде!
Пери се хвърли по коридора. Младежът тичаше редом с него. Връхлетяха във фоайето, но то беше празно. Лео започна да отваря вратите, трескаво преравяйки празните стаи.
— Дуки! — извика Пери. — Джамал! Къде сте!
От горния етаж отново блъвнаха писъци.
— О, Исусе!… какво, по дяволите, правите там горе?
Възрастният мъж скочи по стълбите, взимайки ги по две наведнъж. Лео тичаше след него. Стълбите скърцаха и пукаха под краката им и прояденият от дървояди парапет се люлееше при минаването им, но нито един от двамата не забави ход. Щом стигнаха втория етаж, Дуки отново се разпищя. Джамал, странно защо, беше затихнал. Пред двамата се простираше нов дълъг коридор. И двете му страни бяха осеяни с врати — някои отворени, други затворени. Подът бе покрит с овехтял и петносан от мухъл бургундско червен килим. Фенерчето на Дуки им намигаше от края на коридора. Затичаха се към него и откриха момчето да стои пред отворена врата. С една ръка скубеше косата си, с другата въртеше фенерчето в широка, трепереща дъга. Очите му бяха ококорени, а устата — увиснала от шока. Когато Пери и Лео се добраха до него, той тъкмо зяпна да си поеме дъх с намерението да изпищи отново. Пери сграбчи размахващата се ръка на Дуки, който изпищя и го заудря безсилно по главата и раменете с фенерчето.
— Оу! Спри се, Дуки, ние сме. Г-н Уоткинс и Лео! Какво има? Къде е Джамал?
Все още без да вдига глава, Дуки посочи с фенерчето през отворената врата. Пери и Лео се спогледаха. След това младежът надникна стаята. Не каза нито дума. Не помръдна. Просто сякаш внезапно се вцепени. По стойката му Пери позна, че се е случило нещо ужасно. Внимателно се откопчи от Дуки, пристъпи зад хлапето и надникна в стаята.
В началото не можа да разбере какво вижда. Осъзна го на малки части. Джамал висеше във въздуха на няколко фута над пода, гърбът му бе залепен за стената. На място го задържаше голямо парче дърво. Към него бе вързано дебело въже, висящо от тавана. Пери проследи въжето до точката, в която изчезваше в мрака над главите им. След това отново се вгледа в Джамал. Младежът висеше прикован към стената, мълчалив и неподвижен. По ръбовете на дънера имаше кръв. Кръв имаше и по стената зад хлапето. Стичаше се на пода в краката му.
— О… — прошепна Пери. — О… Исусе!
Примъкна се по-наблизо и, с бавно връхлетял го ужас, най-сетне осъзна какво се е случило. Някой бе забил в дървото асортимент от кухненски ножове, счупени тръби, назъбени парчета твърда пластмаса и ръждиви железни пирони. След това го бе закачил на тавана. По някакъв начин Джамал бе задействал устройството с влизането си в стаята. И, както Пери прие, след като бяха чули първоначално да пищят и Джамал, и Дуки, то капанът не бе убил момчето незабавно.
— Тези копелета — промърмори той, — баси лудите копелета!
Пристъпи към неподвижния младеж и, без да храни особена надежда, провери пулса му. Беше тих като къщата.
— Дали… — подпита Лео.
Пери кимна:
— Боя се, че да.
— Опитах се да го спра — подсмръкна Дуки, — казах му да стоим долу, но той прецени, че тук горе може да има ключ за осветлението. След това пък реши, че може да пробваме някой от прозорците.
— Те са зазидани — изхъхри Пери. — Защо би…
— Не, не са, г-н Уоткинс! — Дуки посочи с фенерчето.
Пери завъртя глава, следвайки лъча светлина през стаята. На стената имаше два прозореца. И двата бяха закрити от дебели листове мухлясващ шперплат, но за разлика от прозорците на долния етаж, не бяха зазидани. Погледна отново към пода. Полуизгнилото дюшеме беше покрито с дебел пласт прахоляк и мъртви насекоми. Единствените признаци за нечие присъствие бяха собствените им следи и кръвта на Джамал, която се стичаше в локвичка. Явно в стаята не бе влизано от дълго време. Имайки предвид влажността на въздуха, беше напълно вероятно дървото да е омекнало, а и би могло онзи, който пръвоначално е преградил прозорците, да не ги е проверявал наскоро.
Скръстил пръсти зад гърба си, Пери прекоси стаята и почука по дъската върху единия прозорец. Беше здрава. Почука на втората. Листът шперплат бе нашарен с мухъл и гъби, и беше влажен. Затаил дъх, ръгна острия ръб на лоста под него. Острието потъна в дървото достатъчно лесно.
Пери се разплака. Обърна се към Лео и Дуки със стичащи се по мръсните бузи сълзи на облекчение.