Ето защо тя се омъжи за първия, който й направи предложение. Харесваше Павел Седов, намираше го за приятно момче, още повече че родителите й одобриха кандидатурата му за съпруг: образованието му хубаво, работата му престижна за онези времена, заплатата — съответно прилична. Наталия се сети, че не обича съпруга си, след около три години, когато вече се бе появила Сонечка. С времето, отдалечавайки се от родителите си и освобождавайки се от техния консерватизъм, мисълта за развод все по-често я спохождаше… Ала колкото по-дълго живееше с Павел, толкова по-трудно бе на тази мисъл да пусне корени и тя я пропъждаше с усилие на волята, не я оставяше да я завладява. Така де, как да кажеш на човека, че вече не искаш да живееш с него, след като не ти е сторил нищо лошо. Не те е обидил, не ти изневерява, не пие прекалено много, не те бие… Какво не ти допада, щом по-рано всичко ти е харесвало? Нали нищо не се е променило. Би могла да се заяде за редовното пиене, но Наталия беше жена разумна и разбираше, че в службата на Павел това не може да се избегне, всички негови колеги посръбват — кой повече, кой по-малко, но пийват до един. Той нито веднъж не се бе прибирал неприлично пиян, не се бе търкалял в антрето, огласяйки жилището с гръмовно хъркане, камо ли пък да бе изпадал в запои и тежък махмурлук. Да, скучно й беше с Павел, който изобщо не четеше книги, а по телевизията гледаше само новини и екшъни, но нима това е повод за развод, още повече, когато имаш дете? Смешно е дори да го кажеш.
Всъщност много й се искаше да се разведе, но Наталия беше сигурна, че това е абсолютно невъзможно. Авторитетът на родителите й беше отслабнал, но полученото възпитание и трупаният в съветско време манталитет я бяха вързали здраво за ненужния й брак. И дори появяването на Иля Бабицки в живота й не повлия на нейната решимост да напусне мъжа си.
Иля я ухажва дълго и красиво. Не беше прекалено настойчив, водеше я на театри, на концерти и на изложби и Наталия се осмели да се сближи с него едва половин година след запознанството им. Веднага започна да я гризе чувството на вина пред Павел, когото никога не бе обичала. Мина се още един месец в мъки и угризения, а после стана това, което стана…
Същата вечер бяха ходили с Иля в театър „Съвременник“. Павел беше на дежурство, Соня беше на тридневна екскурзия с класа си и вкъщи никой не очакваше Наталия, така че можеше да не бърза. След спектакъла влязоха да пият кафе в симпатично заведение на „Чистие Пруди“, после Иля я закара до къщи. Дълго седяха в колата, сетне излязоха и застанаха пред входа. Не им се разделяше, но не смееха и да се прегръщат — можеше да ги видят съседи. Просто стояха и разговаряха, когато до тях спря младеж с найлонова торбичка в ръцете.
— Извинете, вие ли сте Наталия Максимовна? — учтиво попита той.
— Да… Защо, какво има?
— Помолиха ме да ви предам това.
Младежът пъхна в ръцете й торбичката и бързо се отдалечи.
— Почакайте! — извика след него Наталия. — Какво е това? От кого е?
Но младежът само ускори крачка и се скри зад ъгъла. Иля също стоеше като вкаменен и не сваляше от нея въпросителен поглед.
Торбичката беше най-обикновена, полиетиленова, с отпечатани върху нея име и лого на известна мрежа супермаркети, такива торбички се дават безплатно на всички купувачи в неограничено количество. В нея имаше нещо завито в амбалажна хартия, като форма наподобяваше книга. Наталия извади пакета и понечи да го разгъне, но Иля я хвана за ръката.
— Недей!
— Защо?
— Ти да не би да забрави къде работи съпругът ти?
— Но какво общо има тук Павел? Предадоха този пакет на мен, а не на него — не разбра тя.
— Наташа, моля ти се… Мъжът ти е служител в отдела за борба с наркотиците, а ти си му жена. Какво, нима нищо не проумяваш? Не се ли досещаш какви пари може да стоят зад всичко това?
— Смяташ, че това е подкуп ли? — уплаши се Наталия.
— Може да е и подкуп, и взривно устройство, и какво ли не. Не разгъвай пакета сама.
— Ами какво да правя? Да изчакам Павел ли?
— Наташенка… — Той внимателно взе пакета от ръцете й. — Не бива изобщо да го внасяш в дома си. Представи си само: влизаш, отваряш го, а вътре — пари, и то много. Ти ги пипаш, разглеждаш ги, броиш ги и в този момент се звъни на вратата и на прага застават служители от службата за вътрешна сигурност или някой друг, от службата за борба с корупцията. Тогава край, Наташенка. Ти никога и на никого нищо няма да докажеш. Парите са в дома, където живее Павел, по тях има следи от ръцете на жена му, тоест пачките са вече в семейството… И тогава на твоя Павел лошо му се пише, направо е за затвора. Това може да е скроено нарочно, за да му подлеят вода. Ами ако е взривно устройство, ако някой иска да сплаши мъжа ти, да си разчисти сметките с него?