Наташа не разбираше тези неща и свято вярваше, че щом законният й съпруг — Павел Седов — със завидна редовност, въпреки преживените заедно години, прави с нея любов, и то не как да е, а творчески, с интерес и ентусиазъм, значи я обича. И то предано и нежно. Е, как е възможно да вземеш и ей така, без причина, да зарежеш човек, който толкова те обича? Как ще живее той след това? Нали няма да може да диша без нея. Самата тя ни най-малко не желаеше Павел, но търпеше неговите еротични еквилибристики, и то ги търпеше старателно, артистично, с всички сили криеше скуката си и се опитваше да направи така, че той нищо да не забележи и за нищо да не се досети.
И изведнъж се оказва, че всичко е било напразно, безсмислено. На него му е било безразлично с коя прави любов — с нея или с онези разпуснати момичета, или с какви ли не други… И неговият креватен ентусиазъм изобщо не е говорел за пламенна, нежна и предана любов към съпругата му, а просто за неутолим сексуален апетит и огромна мъжка сила. Нищо повече. В един миг Павел се превърна в очите на Наташа от любящ съпруг в сексуално вманиачен непридирчив нерез. И точно него ли тя толкова години не намираше морални сили да напусне? Долно, унизително, оскърбително.
— Налей ми нещо, Иля — тихо изрече тя.
— Вода или валериан? — с грижовна готовност скочи той.
— Някакъв алкохол — позасмя се Наташа. — По-силничък.
Той мълчаливо й наля голяма чашка коняк. Наташа го изпи, замижа и помълча няколко минути.
— Заведи ме вкъщи.
— И после какво?
— Не знам — сви рамене тя. — Най-вероятно ще си събера багажа, моя и на Сонка, ще извикам такси и ще замина при родителите си. Няма повече да остана с Павел. Не искам да го виждам. Ще си тръгна още тази нощ, докато той не се е прибрал. А вдругиден ще взема Соня направо от училището, когато дойде автобусът.
— Твърдо ли си решила?
— Предполагам — отново сви — рамене тя. — Впрочем кой знае дали ще ми достигне смелост, когато изтрезнея.
— Наташа… — Иля седна до нея, прегърна я през раменете. — … не е задължително да се връщаш при родителите си. Можеш да живееш при мен.
— Ами Соня? Едно е да й кажа, че съм се скарала с баща й, и съвсем друго — ако тя разбере, че съм изневерявала на съпруга си и съм го напуснала, за да отида при любовника си. Тя е на дванайсет години, голяма е вече.
— Разбира се — въздъхна той. — Извинявай, не помислих за това. Ако искаш, ще ти помогна да се пренесеш.
Той не се опита да я разубеди, а по всякакви начини й показваше, че се радва, задето е скъсала с мъжа си. И това й даваше основания да мисли, че Иля — макар и не веднага, все пак ще й направи предложение. Но минаха пет години и всичко си оставаше, както преди.
В онази нощ той я закара вкъщи и търпеливо я изчака в колата, докато тя събра багажа, после я закара в Балашиха, наблизо, в Подмосковието, където живееха родителите й. И през всичките следващи месеци беше до нея, всеки ден я подкрепяше, помагаше й да преживее тежките обяснения със съпруга си.
Павел нищо не си признаваше, крещеше, че това било монтаж, че са му скроили номер, защото работата му е такава и има безброй врагове, и как е възможно тя, Наташа, да не разбира, че наркотиците са минно поле, по което сноват такива огромни пари, че да те е страх дори да си помислиш, и заради тези пари наркопласьорите, които той, Павел, преследва, са готови на всичко… И че тази касета е просто опит да го сплашат, да му покажат на какво са способни, за да възпрат усърдното ченге, да го накарат да спре, да се огледа, да се замисли и да си направи верните изводи. Наташа го слушаше и си мислеше, че това спокойно може и да е истина, но се вглеждаше в мъжа си и същевременно разбираше, че записът на касетата също е истински. Не е никакъв монтаж. Просто две отделни истини, успоредни, всяка по своя път. Да, той със сигурност има врагове и наркобизнесът не е като да търгуваш на сергия с фалшива водка, но и груповият секс с разхайтените момичета, хем открит, пред очите на двама мъже и някаква абсолютно гола мацка, сред пиянски шегички и мръснишки хихикания — и това го има.