— Сонка, не си измисляй — разсмя се той. — Как ще си поговоря с майка ти? За какво? Че трябва да зареже човека, когото обича, и да замине с някакъв, дето почти не познава? Какви ги приказваш?
— Ама каква ти любов?! — отчаяно възкликна Соня. — Тоя неин Иля е жалко същество, никаква полза от него. А можем да живеем в Австрия като нормални хора.
Никак не му хареса изречената вече за втори път дума „полза“. Съвършено очевидно беше, че неговото момиче измерва ценността на мъжете изключително според тяхната платежоспособност. От Иля няма файда, защото той не ги води с Наталия в чужбина и не им прави разкошни подаръци, а от австрийския бизнесмен несъмнено ще има. Ох, Сонка, Сонка! Кога я изпусна толкова? Откъде се насади у нея подобно отношение към живота?
В този момент у него едва не се обади чувството за вина — нали Седов се бе развел с жена си преди пет години, сега можеше да се зачекне темата за бащиното невнимание към детето и така нататък… Но Павел, който не подозираше за това опасно усещане, ловко го избегна. Направи го абсолютно инстинктивно и затова безпогрешно.
— Така де — замислено продума той, — защо майка ти и Иля още не се женят? Майка ти ли не иска?
— Ха, не искала! Ще й се и още как…
— Каква е причината тогава? Нали той, доколкото знам, е свободен.
— И какво от това? Той е лъжец, само че мама не го разбира. Твоята Милена сигурно също си мечтае да се омъжи за теб, ама ти не й предлагаш, макар че и ти си свободен. Всички мъже лъжат…
— Соня!
— Добре де, добре, тате, извинявай. Ще ми поръчаш ли десерт?
— Разбира се — усмихна се Седов и повика сервитьора.
От всички ресторанти, в които водеше Соня, този й беше любимият, защото неговото момиче си умираше за сладкиши, а тук менюто гъмжеше от разкошен избор на десерти с бита сметана, която тя обожаваше.
— Лельо Ира, ти звезда ли си?
Осемгодишният Гриша Стасов гледаше Ирина Савенич сериозно и замислено. Впрочем всичко в своя детски живот той правеше замислено и сериозно.
— Не, котенце, не съм истинска звезда, просто съм второстепенна актриса — също тъй сериозно отговори Ирина. — Но съм много добра.
Коротков прихна в шепа и се извърна.
— Сигурно ме поднасяш — сериозно разсъждаваше на глас Гриша. — Защо чичо Юра се смее? Ако ми казваше истината, той нямаше да се смее. Смее се, защото ме будалкаш.
Стигнало до този безспорен извод, момчето удовлетворено замълча и се замисли за нещо. Докато то мислеше, Ирина продължи бързо да реже зеленчуците, а съпругът й с пресилено сериозен вид напукваше с кулинарно чукче пържолите върху дървената дъска. В кухнята надникна Татяна, майката на Гриша.
— Синко, не пречи на чичо Юра и леля Ира, иди в стаята си да играеш.
— Той не ни пречи, Танюша — отвърна Коротков. — Малкият работи като следовател. Целият се е метнал на теб. Здравата ни разпита тук.
— Сериозно ли?
— Да — потвърди той. — Детето иска да знае какви са мащабите на Иркината слава. Тоест — звезда ли е тя или не.
— Е, и какво установи, сине? — попита Татяна.
— Не съм установил още — делово съобщи Гриша. — Леля Ира не отговаря на поставения въпрос, измъква се. Тя смята, че съм още малък и с мен не може да се разговаря сериозно.
— Господи, какъв ужас! — Ира захвърли ножа и се хвана за главата. — Таня, как възпитавате детето със Стасов? Та то няма детство. Чуй го само как говори! Сякаш е на четирийсет години, а не на осем.
— Мамо — внезапно се обади Гриша, — аз се сетих. Леля Ира е истинска звезда и всички го знаят, само аз не го знаех, затова въпросът ми се стори смешен на чичо Юра. Прав ли съм?
— Прав си, слънчице — засмя се Татяна. — Върви си в стаята, сега леля Ира ще реже лук и ще та потекат сълзички.
Гриша с достойнство излезе от кухнята. Дори заплахата, че лукът ще го разплаче, не го накара да се движи по-бързо. Стасов винаги казваше, че жена му е родила тризнаци: първо сериозността на Гришка, после бавните му реакции и чак накрая самия Гриша.
Празнуваха Деня на милицията. Вярно, 10 ноември тази година се падна в делничен ден, затова се разбраха да се съберат у Татяна и Стасов в най-близката до празника събота. Поделиха си задълженията: Коротков обеща с помощта на жена си да сготви някакво месо по абсолютно невероятен начин, Каменская и Чистяков трябваше да донесат десерта, на домакините се паднаха алкохолът и мезетата. А пък млиновете, както обикновено, се очакваха от Миша Доценко, защото никой не умееше да ги приготвя по-добре от неговата благоверна.
Коротков и Ирина пристигнаха по-рано, понеже „абсолютно невероятната“ рецепта изискваше време, а гостите трябваше да дойдат чак след един час. Татяна още веднъж провери подредената маса, убеди се, че всичко необходимо е направено и тя може да си почине малко, така че си наля чай.