Наталия Максимовна Седова, която след развода не смени фамилното си име, слушаше дъщеря си, докато гладеше пола. Една плоха, кой знае защо, постоянно се заглаждаше не както трябва и Наталия се ядосваше на полата заради прекалено сложната й кройка, на себе си — заради своята несръчност, и на дъщеря си — заради това, което тя говореше. Соня току-що се бе върнала от ресторанта, където се бе видяла с баща си.
— Не разбирам защо да не може да отидем някъде двамата с него — възмущаваше се момичето. — Ходи къде ли не със своята Милена, а аз? Защо трябва да заминаваме тримата? Някаква си уличница му е по-скъпа от мен, така ли?
— Сонечка, баща ти няма пари за такива разходки — търпеливо обясняваше Наталия.
— Но нали ходи с Милена!
— Пътуват с нейни пари, разбираш ли? Милена печели добре, а заплатата на баща ти е съвсем малка, такива разходи не са му по джоба.
— Хайде де, добре печелела — тросна се Соня. — Нали учи, забрави ли?
— Тя учи едва първа година, а преди това работеше, така че сега живеят с тези пари. Ти не можеш да настояваш баща ти да те води в чужбина с парите на съвсем чужда за теб жена. Това е просто неприлично.
Наталия обърна полата от другата страна и ядосано се убеди, че плохата пак не е огладена правилно. Ама какво става тук, нали в магазина я пробва… Преди да я купи, стисна плата силно и й се стори, че полата не се мачка, затова многото плохи не я смутиха. Но след като само два пъти я облече за работа — ето на, вече трябва да се глади.
— Добре де — не мирясваше Соня, — тогава кажи на Иля той да ни заведе на някое шикозно място за Нова година. Всички момичета от нашия клас са ходили някъде, само аз си стоя тук като не знам каква… Или ще кажеш, че и Иля е чужд човек за теб и не е прилично да пътуваме с неговите пари?
Наталия въздъхна и отново взе да разглажда непокорните плохи. Какво да отговориш на такъв въпрос? Иля не е чужд човек, тя го обича, заедно са вече над пет години, но това „заедно“ е някак условно… Не живеят в общ дом, просто се срещат, ходят на театър, на ресторант, на екскурзии, два-три пъти седмично правят любов. И толкоз. Иля дори не остава при нея за през нощта и не кани Наталия да нощува при него. Отношенията им, които от самото начало се развиваха бързо и бурно, в един момент сякаш замръзнаха в една точка — без да водят нито към брак, нито към скъсване…
По едно време Наталия заподозря, че Иля има друга жена, може би дори съпруга или постоянна любовница, с която по някакви причини не иска или не може да се раздели. И в моментите, когато я канеше в дома си, тя подробно и придирчиво оглеждаше всяко кътче на неговото малко жилище, търсейки признаци за присъствието на някаква друга жена. Но не намери нищо.
Иля беше нежен, внимателен, грижовен, правеше й подаръци, прекрасно се отнасяше към Соня, не даваше явни поводи за ревност, но не продумваше за женитба. И изобщо в техните отношения нямаше и най-бегъл намек за онова, което е прието да се нарича „поддържане на съвместно домакинство“. Наталия не переше и не гладеше неговите ризи, в кухнята й нямаше негова любима чаша, в банята — негова самобръсначка. А в жилището му нямаше неин пеньоар, гребен и четка за зъби. Тя дори не беше наясно колко печели Иля. Знаеше само, че е програмист и не е беден, но дали едно пътуване, каквото искаше Соня, е по джоба му?
— Мисля, че трябва да го зарежеш — заяви дъщеря й. — Я по-добре да отидем в Австрия при оня твоя… Как беше… Андреас. Нали ни покани.
Соня подхващаше разговор за Австрия вече не за пръв път и Наталия винаги изтръпваше от това. Вярно, Андреас й харесваше, беше много симпатичен, много умен и обаятелен, беше й приятно, когато той отначало проявяваше дребни, а после и по-сериозни знаци на внимание към нея. И ресторантът, в който той веднъж я покани на обяд, беше много по-скъп от тези, в които бе ходила с Иля. Наталия вече съжаляваше, задето разказа за този обяд на дъщеря си: Сонка знаеше отнякъде за тузарското заведение и веднага направи извод.
— Супер! — възторжено закрещя тогава тя. — Сигурно е въшлив с пари. Давай, майче, не изпускай шанса си. Ще отидем в Австрия, ще живеем като нормални хора.
— Престани — пресече я Наталия, — никъде няма да отидем.
— Ама какво, тук ли ще кукуваме? С твоите жалки копейки? Иля няма да се ожени за теб и така ще си останем двете, като някакви глупачки.
Тогава Наталия страшно се разкрещя на Соня, опита се да й обясни, че е лошо не само да говори така, отвратително е дори да разсъждава по този начин, но явно без полза. Момичето не се бе уплашило от виковете на майка си и упорито си знаеше своето. Трябвало веднага да зареже Иля, да заминат на гости при Андреас и тя да положи максимални усилия, за да го ожени за себе си и двете да останат да живеят в чужбина. Ето, и сега Соня подхвана същото: