— Излъгали са ви — съобщи накрая. — Сигурен съм, че тук не става дума за пари, за съкровище. Струва ми се, че това е най-обикновено търговско сведение. В него, доколкото успях да разчета, се казва следното: „Бих искал да докладвам, че състоянието остава непроменено.“ После нещо относно странни желания или надежди. „Предстои да се срещна с водача на групата, с този, който командва.“ Тук не разбирам. „Водачът отказва да сътрудничи“, а може би „не се намесва“. „Водачът бавно се променя или става като врага.“ Или, чакай: „Водачът постепенно се променя и заприличва на врага“. За някаква промяна говорят, ама каква — не е ясно. „Нуждая се от още пари.“ Тук се споменава и появата на друг непознат „с особено важно значение“. И това е всичко.
На Рейт му се стори, че забелязва странно облекчение в изражението на Хелсе.
— Не е кой знае каква информация — заяви младежът. — Какво пък, направи каквото можа. Ето твоите двайсет секвина.
— Двайсет секвина! — изръмжа Зарфо Детуайлер. — Уговорихме се за петдесет! Как ще си купя мечтаната ливада, когато непрестанно ме мамят!
— О, не очаквах, че ще си толкова алчен.
— Алчен, така ли? Следващия път сам си прочети документите!
— Защо пък не, като се има предвид помощта, която ни оказа.
— Измамили са ви. Това не е упътване за съкровище.
— Вероятно си прав. Е, както и да е, желая ти приятен ден.
Рейт последва Зарфо навън. Обърна се и подхвърли през отворената вратичка:
— Ще разменя още няколко думи с този господин.
Хелсе очевидно не беше доволен.
— Налага се да обсъдим още един въпрос. Трябва да отнеса информацията в Син нефрит.
— Днес следобед ще ти дам окончателен отговор.
— Както желаеш — кимна сърдито Хелсе. Каретата потегли и Рейт и локхарят останаха на улицата.
— Има ли някоя кръчма наблизо? — попита Рейт. — Ще ми се да си побъбрим, докато пийнем по нещо.
— Аз съм локхар — изсумтя чернокожият старец. — Не замъглявам ума си, нито изпразвам джобовете си за пиене, още по-малко преди пладне. Но би могъл да ме почерпиш с порция замска наденица и гарнитура от първокачествено сирене.
— С удоволствие.
Зарфо го отведе в близкия хранителен магазин, двамата изнесоха покупките си и се настаниха на масата отвън.
— Изумен съм от способността ти да разчиташ идеограми — поде Рейт. — Къде си се учил?
— В Ао Хидис. Работих като калфа при един гравьор на щампи и печати, който беше истински гений. Той ме научи да разпознавам тоновете и ми показа къде щрихите обозначават интензивността на вибрациите, кой звук отговаря на формата и как различните акорди съответстват на плътността и градацията. Както тоновете, така и идеограмите са подвластни на определена симетрия и рационална мисъл, след като окото привикне да ги открива. Но настройката винаги е трудна работа — Зарфо отхапа голямо парче наденица. — Излишно е да уточнявам, че уонкоидите не одобряват подобни занимания и ако заподозрат, че някой локхар изучава езика им, незабавно го гонят. О, те са коварна порода! Да знаеш колко ревниво пазят ролята си на посредници между уонките и света на хората. Хлъзгави са като влечуги. Жените им притежават странна красота, като черни перли, но са жестоки и студени и не си падат по флиртуването.
— Уонките добре ли плащат?
— Като всички останали, колкото се може по-малко. Но тъй като нямаме друг избор, принудени сме да се съгласяваме. Ако цената на труда се покачи, те ще си намерят роби или ще обучат черните или пурпурните. Тогава ще останем без работа, а може и да изгубим свободата си. Ето защо търпим и не се оплакваме, и веднага щом научим занаята, тръгваме да си търсим по-добре платена работа.
— Много е възможно — смени темата Рейт — яосът Хелсе, този с костюма в зелено и сиво, да те разпитва за същите неща, които сега обсъждаме. Не е изключено дори да ти предложи пари.
Зарфо отхапа ново парче от наденицата.
— Ако ми плати достатъчно, ще чуе същото.
— В такъв случай — заяви Рейт — най-добре да разговаряме за най-обикновени неща, от които не бихме извлекли полза и двамата.
Зарфо продължаваше да дъвче замислено.
— Всъщност, каква изгода се надяваш да получиш?
— Не бих посмял да правя преценки, тъй като ще поискаш от Хелсе повече или ще се опиташ да измъкнеш поравно и от двама ни.
Зарфо си позволи една уморена въздишка.
— Имаш твърде лошо мнение за локхарите. Нашата дума е като хвърлен камък, уговорим ли веднъж сделката, не се отмятаме.
Пазарлъкът продължи още известно време, в повече или по-малко дружелюбен тон, докато накрая се спряха на сумата от двайсет секвина, за която Зарфо склони да запази темата на разговора в тайна също тъй ревниво, както би опазвал мястото, където си крие спестяванията, и сумата беше платена.